Йонатан стискаше под мишница солидната папка и се носеше леко напред. Наоколо беше нормален ден, типично ежедневие – кристално небе, лазурни облачета, златно слънце. И птици. Всякакви птици, чиито трели украсяваха ефира като шарки на разноцветни амфори.
Срещаните учтиво поздравяваха, а и той, въпреки че се беше замислил върху очакваната командировка, внимателно следеше да не пропусне някого от хилядите си познати.
В кафенето беше още тихо, ранен час, закътано местенце, недалеч от вратата Ещорил, район в който живееха най-вече привелигировани.
Седна до една ниска маса в градината, махна на сервитьора и отвори папката.
„Даниел Викърс, 1544 - 1602 година. Роден в градчето Уитакър, графство Шембен, Корнуол. Научил се на четене и писане при местния пастор, а да смята го обучил бившият морски капитан Джон Рей, лекувал година раните си в градчето.
На 15 години потеглил с него по море. Каперският кораб „Елизабет“ търсил плячка в Индийския океан, а след 1565 година в Карибско море.
Умен, хитър, ...