КРАЯТ НА ЕДНА ВОЙНА
Вчера на полето бях, чудна чудо там видях. Страшна армия чудата
маршируваше в житата. Във колони и редици, като истински войници,
мишките вървяха в строй. Предстоеше страшен бой!
Май планираха атака срещу своя враг Котака. С котешкия род голям битка ще се води там.
Най-напред Плъхокът крачи. Той е генералът значи? Всъщност язди чер врабец, вместо истински жребец.
Следва го във стегнат ред рота мишки – сто и пет. Пет от тях са знаменосци, десет – бързи вестоносци. А деветдесет юнаци са войниците – пешаци. В три отряда са строени и по трийсет наредени на колони и редици мустакатите „кашици”.
Следва конницата миша. Чуй ме, да ти я опиша!
Страшни плъхове с мустаци яхат кривокраки раци.
В редици три – по седем воини яздят там в колони стройни.
Колко са пък тез ездачи? Двайсет и един са, значи?
Бре, че воини, бре, че чудо! А пред тях препускат лудо гордите им командири с капитанските мундири. Носят саби от острица, бомби – зърно от пшеница. И конете им са страшни! Скачат ...