Да се разкаже цялата история на един малък свят и един цял народ не е лека задача. Да се отбележат всички важни събития през толкова дълъг интервал от време е доста трудно начинание. Усетът ми подсказва, че достигнахме момента, когато да се поддържа интереса е изключително трудно и малко хора могат да се справят (не броим “Хари Потър”, то си е някакво чудо направо, въпреки, че дори там първоначалната истерия я няма и няма да я има вече). Ето защо реших да приключа най-сетне с тази поредица, докато още някой я чете (ха-ха)... Историята на СаниЛенд все още се пише и всеки ден може да се напише нещо ново, но нека довърша разказа си до момента на днешния ден,а пък какво ще се случи можем само да гадаем.
       Та, накратко. 
       МонстерЛенд се превърнала в свърталище не чудовища (както можете и сами да се досетите) и се наложило Асасия собственоръчно да иде и да се намеси. Тамошните санчовци били повлияни от зверовете и станали и те доста агресивни. Да, ама императрицата (тя се наричала вече така, щото си имала вече империйка от три планетки) и с този проблем се справила. Хванала най-шумните и непокорни санчовци и ги запратила на поредната колонийка – ДаркЛенд, където били настанени и доста даркрити и така ги укротила. За много кратко време успяла да колонизира още планети – МистЛенд (защото била доста мистично място – носели се слухове, че е обладана от призраци и гноми и непрекъснато се случвали странни неща; в последствие се оказало, че това не са само слухове..), ЛайтЛенд се оказала перфектното находище на кристали и освен това изглеждала много добре – една такава светеща и много хубава, МуунЛенд била пуста и сива, но с доста газ, а пък последната – ДевилсЛенд била населена с дяволчета, които се оказали доста симпатични на Асасия. И така то си станало верно цяла империя и Асасия останала много доволна от делото си.
          После, обаче, съюзът на Бялата Змия почнал нещо да се разпада и тя решила да се отдели и да тръгне по свой собствен път. Така и станало. Построила солидна флота, развила още повече мините и технологиите и накрая дошла голямата промяна. Получила покана да се присъедини към Хановете. Йеее, това си било апогеят, определено. Така и направила. Те не били в предишния си състав, но въпреки това, нямало по-добро решение. 
          После, естествено, последвали разни неуспешни битки, за да напомнят на Асасия да слезе на СаниЛенд. Но те вече не можели да я сломят и тя си продължила напред да се трепе с разни и да си строи кораби. Поставила си нова цел – да създаде Звезда на Смъртта, но това е още далеч в бъдещето за нея (освен ако не стане някой бъг и не се опяви някоя такава, ама тогава най-вероятно ще й я вземат, тъй че няма смисъл).
         Да кажем две бързи думи, за културното развитие на Империята и да оставим настрани външната политика.
         Сампиите се превърнали в самият рай. На всяка една планета те били построени на етажи в кръгова форма, като улиците се изкачвали нагоре към сърцето на града. Сърцето била главната резиденция и в нея се провеждали сампските събрания на големците. Тези събрания били много приятни, защото основната им дейност била да се пие биричка и да се пушат билки (които били адски ароматни и дори да нямате наргиле наблизо за да си дръпнете от тях, то пак ще усетите приятната миризма не по-зле от пушещите). Обикновено над Сърцето се издигали едни такива пушеци цялата сампия седяла и се любувала на гледката и аромата. Друго каквото се правело на тези събрания, било да се разказват всякакви истории от галактиката и санчовците се забавлявали страшно много от това клюкарстване. И най-накрая се обсъждали евентулано възникнали проблеми, което рядко се случвало, защото в повечето случаи Асасия се заемала с тях.
През тези години били написани множество книги, които описвали подробно живота на санчовците и станали доста търсени на междугалактическия пазар. Изобщо, културата си била в разцвет, нещо подобно на нашия Златен Век при цар Симеон Велики.... Хехе, значи, много съм доволна че тоя разцвет е станал по мое време!
         Та така, санчовците в кратката си история преживяли доста неща – краят на света, Първата война, разни там съюзи, още войни, етнически междуособици, предателства и какво ли още не, но хубавото е, че се справили с всичко и изкоренили злото от своя свят. Те не се отчаяли (е, веднъж за малко, ама бързо се стегнали) и разбрали едно много важно нещо, което написали на първата страница на своята история – всяка следваща минута е нов шанс на преобърнеш живота си и даже цялата история, а те го били направили няколко пъти. Разбрали, че в крайна сметка всичко е в техните ръце и не бива да винят никого друг за грешките си... Не ми остава нищо друго, освен да ви кажа: дано историята ви е харесала и сте спечелили нещо от времето, загубено да я прочетете.