Краят на лятото
Всъщност е съвсем обикновен ден. Ден като всички останали. Август си отива, а с него и лятото. Но времето е още меко и топло, още мирише на сол и море, слънцето още позлатява покривите на къщите, когато тя минава покрай тях. А те я гледат, накацали по хълма, разперили керемидените си криле, по-големи и по-малки, по-бели и по-сиви, чайки и гларуси, припичащи се на слънцето. Покрай босите й крака се вдига прах, а вятърът, духащ откъм морето, си играе с косите й. Тя не обича да минава през гората, макар че това не е тъмна и гъста гора, а борова гора с шарена сянка и мирис на смола. И все пак, ако не бързаше не би минала през нея. Има нещо хищническо в тези дървета и в тяхната борба за слънцето; хилави , но дълги те протягат алчно клони към светлината. Десетилетия на възход и падение, запечатани в тази гора. Едни дървета, паднали вече, повалени от буря или от времето, а други сега израстват и бързат да достигнат небето. Дърветата се надвесват над нея, протягат жилестите си ...