ПОЛКОВНИКЪТ – ДАМЯН
Полковникът обиколи два пъти заставата и влезе в спалното помещение. Мишо се беше унесъл в дрямка, но като чу скърцането на вратата, се обърна и скочи от леглото да отдаде чест.
- Остави, остави. Почивай си. Аз само да те попитам дали знаеш къде е Спасов?
- В градска е, но се навърташе тук. Може да е на някоя полянка. Той ги обича тия работи – отпусна се Мишо.
- Кои работи? – погледна го Полковникът с любопитство.
- Ами да чете много пъти писмата си. Да си мечтае. Бере треволяци по полянките. Играе с катеричките и говори с кучетата.
Иронията прозвуча в гласа на войника и Полковникът се сконфузи от отговора.
- Ти извинявай, момче, че те събудих. Ако се мерне, кажи, че го търся. Хайде, почивай си – тупна го той по рамото свойски и излезе. Мишо се изтегли и отново се замисли.
„Трябва да внимавам с тоя отдолу под мен. Сигурно е на някоя клечка роднина. Ще го разпитам излеко отдалече, та да ми се довери”.
Сънят беше си отишъл и му стана нервно.
„Ако не беше ме събудил, п ...