19.01.2011 г., 19:52 ч.

Крилцата на пеперуда 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1774 0 26
1 мин за четене

 

Крилцата на пеперуда

 

 

Седеше срещу мен разплакана и често-често преглъщаше сълзите си. Говореше, без да спира, от доста време насам – ту простенваше, ту изхлипваше, но потокът от думи не секваше.

Пламъкът на любовта я беше привлякъл и... опарил.

Дългата коса беше полепнала по мокрото лице, където прехваленият скъп грим вече рисуваше причудливи фигури. При всяка тежка въздишка тя я издухваше, бършеше сълзите с ръце и говореше ли, говореше...

По някое време изглежда все пак се умори, защото настъпи продължителна пауза. Като последна глупачка не издържах на натиска на мълчанието и изтърсих единственото, което се въртеше в главата ми от половин час насам:

- Тоя глупак изобщо не те заслужава!

Последва силно и болезнено изскимтяване, което изведнъж сякаш ми отвори очите. Видях как от опърлените ù крилца се посипа последният запазил се прашец. Оголените от него петна зееха пусти, грозновати и страшни. Крилцата трепнаха за последно, после тя се захлупи по очи и притихна.

Сърцето ми се сви уплашено.

Не посмях дори да я погаля по косата. Вече беше голяма, пълнолетна – от цели 25 дни! – и презираше подобни лигавщини...

Несръчната ми намеса беше потвърдила ужасния факт, че наистина всичко е свършено и само беше наляла масло в огъня. Нямах представа какво да правя... затова просто седях безпомощно, изтощена от обичта си към нея и се питах ще може ли някога да литне отново...

 

 

© Нелиса Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви Боре, Елена, Мими, Дани и Маги!
    ( с извинение за закъснението ))
  • познато и толкова истинско...
    нямам думи, пеперудите навсякъде са еднакви...
    и нашите думи..."тоя глупак изобщо не те заслужава"...
    много ми хареса, Нели...сърдечно.
  • Много истинско, загрижено - пеперудено! Поздрав!
  • Усетих...
  • ДА .Много скоро...
  • Любовта с любов се лекува, а крилете с летене!
  • Благодаря ви, Донко, Ангел, Даниел и Екатерина! Радвам се на посещението ви!
  • Привет!
    Ще полети... Понякога мълчанието помага повече от всичко друго...
    Колкото до самият разказ- разплаках се от вълнение...
    Поздрави!
  • Привет: Поучително! Типично човешко качество. Обичаме да споделяме и да се оплакваме, но не понасяме съвети или други мнения. А понякога, опитът да се намесим, да успокоим някого, се оказва "наливане на масло в огъня". Сърдечен поздрав!
  • Майстор си на словото!
    Радвам се, че се отбих!
    Поздравления, Нели!
  • браво!
  • Добре дошла, Светли!
    Благодаря, Антоан, импресия е точната дума. Двете героини са майка и дъщеря, но авторката е... отстрани
    Благодаря ви, Ангел и Илко!
    Не е хубаво да те нараняват по този начин! По-лошо е само да няма кой да го направи !
  • много добро описание на ситуацията
  • Разбирам те... И аз имам пълнолетна вече дъщеря.
    Разбирам я и нея - тя има непълнолетен син.
    И все пак е хубаво.
  • Да!
  • Благодаря, Сеси, Лъкс, Бароне и Водолея!
    Присъствието ви ме радва много
  • Интересно хрумване, страхотно се е получило! Поздрав!
  • Поздрав, Нели, за споделеността. Поздрави от Лондон. Барона
  • Много тъжно, хареса ми!
  • Много хубаво!
  • Благодаря, Жари, Таня, Нина, Ирен, Ивон, Петя и Вили!
    Историческата истина изисква да призная, че всъщност нямам дъщеря
    Това е фрагмент, нещо като ескиз , от един разказ. Когато го пишех, трепна с крилца и оживя, затова го пуснах като миниатюра.
    Радвам се, че е харесало на повечето!
  • Хубаво е, че си споделя...
  • Погали ѝ крилцата, Нели, нищо, че е пълнолетна...
  • Много неща си казала, Нели!Хареса ми!
  • Ах!
  • Това трябва да се случи на всеки така или иначе.
    Трудностите проправят път към истинските неща.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??