Но минутите от три и половина до пет минаха много бавно. Анди бе напрегнат, но все пак в добро настроение. Той щеше да се срещне очи в очи с момичето, за което толкова бе мислил през последните дни. Това бе най-добрата развръзка на тази история - значи все пак тя го харесва по някакъв начин. Не е заблуда или моментно мислене. Ако не го харесваше, или ако Анди не я впечатляваше, тя нямаше да го покани на среща. Той отиде до голямото огледало и се погледна. Отново бе обрасъл, косата му бе рошава и мазна, тези дни заради лошите мисли отново се бе занемарил. Усещаше отново лошата миризма на кисело и на пот, която извираше от дрехите му. Не, не трябваше да се явява по такъв начин пред Лиса! Но какво трябва да направи?
Приближи се до чешмата, намокри ръцете си и започна да заглажда косата. През това време мина Тобиас - един от онези гадни кучи синове, които често го закачаха. Тобиас го сръчка и му се присмя, но Анди и него не устои с внимание. След като заглади косата, той изми лицето си със ...