Когато излязоха от водата, усетиха студа, предизвикан от лекия ветрец. Те легнаха и започнаха да се припичат на следобедното слънце.
- Досега не се бях забавлявал толкова - каза усмихнато Анди.
- Значи ти е забавно с мен, така ли? - отвърна Лиса.
- Да, и то много забавно.
Двамата се гледаха известно време с усмихнати и закачливи погледи, след което момичето попита:
- Студено ли ти е?
- Малко... да. От този вятър е.
Тя се приближи към него и по обхвана с ръцете си. В този миг през тялото му мина нещо като електричество, но чувството бе много приятно. Лиса го поведе към пейката и двамата седнаха прегърнати. След малко момичето стана, извади една голяма кърпа от чантата си и го обви с нея като отново го прегърна:
- Кажи ми честно, кога за последен път си бил с жена? - попита тя, като въпросът стресна малко Анди.
- Отдавна. Даже никога. Личи ли ми?
- Може да се каже.
- Съжалявам. Онова момиче, в което бях влюбен и за което ти казвах, не поиска да е с мен. ...