Част 3. Приятелството.
Вече бе сутрин, Кайра отвори очи, усещаше ужасна болка в главата си, а тялото ù беше сковано. Огледа се и видя животното, легнало на тревата до нея. Беше голямо, черно, с някакъв червен израстък над ярко зелените очи и я гледаше с любопитство. Тя се стресна, скова се, не можеше да помръдне, не можеше да издаде и звук. След няколко безкрайно дълги секунди животното се изправи и заговори:
- Казвам се Белромон, твоето име как е? Откъде идваш? Има нещо у теб... Какво си ти?
- Аз... Аз... Не си спомням нищо... Не зная коя съм, какво съм, не зная къде се намирам... Единственото, което си спомням, е водата, навсякъде имаше вода... И после мрак...
Кайра не успя да сдържи сълзите си и избухна в плач. Еднорогът искаше да си тръгне, да остави това момиче да се оправя само, той не обичаше да се сближава твърде много с хора или с животни. Искаше да ù пожелае успех в разгадаването на мистерията и да избяга далеч, но не можеше... Нещо в това крехко създание не му позволяваше да ...