Алфонсо нямаше какво повече да каже на двете жени. Беше споделил предостатъчно информация с тях. Бе им дал главното - алгоритъма за влизане в Нефритения дворец. Ако приемеха думите му за истина, можеха някой ден да се опитат да проникнат в този дворец. В противен случай разказаното си оставаше просто една любопитна приказка за тях, която вероятно щяха да помнят още дълго време. Работното време вече изтичаше. Затова стана от стола и си взе довиждане с думите: Ще тръгвам вече. Утре трябва да ставам рано, защото мисля да ходя пеша до Шкорпиловци. А пък и вие трябва да се прибирате за вечеря. Оказахте ми гостоприемство, което ще запомня.
- Добре, няма да те задържаме повече - изрече някак плахо Мая. И ние ти благодарим за толкова интересните неща, които ни разказа. И се надяваме, че няма да откажеш да ни гостуваш пак.
Алфонсо кимна утвърдително и натисна дръжката на вратата. Но тъкмо тогава чу гласа на Диди: Утре майка заминава за Варна по работа, а аз оставам сама тук. Ще пукна от скука. ...