И отново се вторачи в мъничките разкривени буквички от тефтерчето. Прочете:
Когато искаме да вървим по пътеката на познанието, трябва да постъпваме като мореплавателя:
неоходимо е да се знаят само крайбрежията на материците, а не тяхната вътрешност, за да бъде плаването успешно.
А малко по-надолу в полезрението й попадна:
Време - това е архимедовата сила, която възниква при потапянето на малките неща в големите.
Искаше й се да скрие това тефтерче в пазвата си и да го отвори пак, когато е абсолютно сама. Но знаеше, че няма да има подобна възможност. Защото зад гърба й се чу гласът на тайнствения непознат: Извинете ме, че Ви накарах да чакате. И той с котешка лекота приседна на кърпата до нея. Мая усети лек световъртеж, но запази присъствие на духа и подаде ръката си: д-р Мая Генчева - реаниматорката на този плаж съм. Най-сетне щеше да узнае името му и тайните ставаха с една по-малко. Последва леко забавяне от негова страна, като че ли не желаеше да разкрие самоличността си. Но после той ...