25.09.2019 г., 18:27 ч.

Кръговратът на живота 

  Проза » Други
420 1 0
1 мин за четене

            Есен е. Време за любов, носталгия, изненадващи подаръци, семейна топлина пред камината и искрени усмивки във всеки светещ дом. Листата падат бавно и сетивата се разтварят плавно. Навън ухае на сън, а дланите на твоята любима са фино меко кадифе. Избрала е да бъде до теб по пътеките на живота, да те успокоява, когато си напрегнат; да умиротворява разтревожените ти очи и да не позволява на заплашително-забързания свят да отнеме момчето, в което се влюби до полуда.
            Ще ти роди дете. Небето ще изръкопляска! Ще я боли. Момче... Подарѝ ѝ куп ласки! Ще я видиш гола – и физически, и психически... Ще почивате в хола. Ти за нея едничък си! Ще се будите в пет. Звук. Вързопчето плаче. Ще ви мъмри съсед с натежали клепачи. Ще заминете в САЩ и ще пиете вино за живота фучащ. Ще сте драма на кино. Ще възпитате мъж от момчето си малко. Той ще тръгне веднъж и това ще е жалко...
            Ще тъгувате там, че гнездото е празно. Знам – добрите слова са магия заразна. Побеляват коси и ръцете треперят, избуяват треви и в сърцето се стелят. Самотата крещи като гладна хиена, зад вратата блести безпощадна вселена. Старостта ви изпи  угасените сили. Мъдростта не тежи, а духа ни закриля. Светлината е път, а посоката – права. Тъмнината е кът за тъга и забрава. Любовта ви събра в нажеженото лято и приключи това.
            Те живяха богато.
            Без злато...

 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??