Влязоха в автомобила. Тя трепереше цялата.
– Какво има?
– Не знам. Нещо лошо е полепнало по мен... Искам вкъщи.
Журналистката се гушна в него като коте. Косата ѝ още беше мокра.
Дъждът спря внезапно. Шофьорът пръскаше предните стъкла, за да вижда по-добре. Пусна парното на максимална степен. Знаеше, че трябва да мълчи.
И пътниците мълчаха.
Покрай магазина за битова техника имаше двама несретници с прилични облекла. Млатеха се здраво. Адвокатът ги изгледа: тези нямаше да постигнат извънсъдебно споразумение, нека се бият. По-нататък видя, че край турската сладкарница детенце дърпаше полата на майка си...
Дете. Майка. А бащата?
Накъде пътуваха?
Погледна журналистката. Тя кротуваше до него.
После стрелна с очи шофьора. Той се надяваше на този поглед. Вдигна рамене. Усети намигването.
След половин час бяха край бара. ...