1 мин за четене
Кучето не знаеше, че лежа няколко дена упоено. Раната се затвори и го освободиха. Направи първите крачки. После пак и пак. Грижеха се за него и скоро укрепна. Сега при него идваха много хора. Носеха му лакомства. Най-много се радваше на децата. С тях беше весело.
Времето се затопли и децата го вземаха в игрите си. То им връщаше топката, когато играеха на топка. Беше с тях, когато ходеха на реката. Верен и надежден пазач им беше. Тогава се научи да се смее. Не вярвате, нали? И кучетата умеят да се смеят.
Предния ден валя дъжд. Реката течеше по-буйна и пълноводна. Децата с кучето бяха при нея, както винаги в топлите дни. Влязоха във водата. Бяха на плитко. Кучето ги следеше от брега. Пръскаха се с вода. Смееха се. Само кучето видя детето, което заплува по течението. Реши, че е опасно и тръгна край реката. И навреме, защото за миг детето изчезна във водите. Хвърли се. Заплува. Провря се под детското тяло и го издигна нагоре. Доплува до брега. Почувства, че му олеква от товара. Бяха го пое ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация