КУХО ДЪРВО

            Кухо дърво, като го метнеш в камината, пуши, пуши, а огън не дава, само пепелина. Туй ми дойде наум и защо ли, кога всичко това не е, нито ново, нито странно.

            Един син на мама и тати, глезан си беше Станойчо в махлата. С дантелки му мама ръкавите правеше, а пък баща му, на нож за него скачаше. И така-така, та порасна.

            Порасна Г-н Станой Ишеретов, сдоби се с диплом, лоби и партийна позиция и току се появи в кварталното кафене, за Единната Българска Автентична Християн-Симпатична  (ЕБАХС-и) партия да ни кандърдисва.

            Като влезе, без здрасти дори да каже, залепи се до ушото на бармана и му гука-гука, дорде на оня му клепна ушото. След туй заръча по едно на всички и почна да обещава. Ний повечето от тия обещания ги бяхме чували, но Станой рече нещо ново:

            - Аз, като стана министър по 10 кубика дърва за зимата, ей   тъй на и без пари ще ви осигурявам.

За сведение на незапознатите, ний в панелките отдавна минахме на дърва, щото на ток не ни излиза сметката. Тъй че повярвахме, а бай Симо Политиката дори застъпник се писа, и ходеше и кандърдисваше за ЕБАХС-и из квартала.

            Минаха изборите, избрахме го Станойчо за депутат, а сетне и в кабинета влезе, точно на горите министър стана.

           Дойде зимата. Чакаме си ние дървата, питания към г-н Иширетов отправяме, ама не би. Яко застудя, ний пихме по една ледена водица, само на бай Симо Политиката коминчето пуши.

- Бр-е-е-е, сине майчин, пак се уреди – заловихме го за гушата, а той:

            - Сакън бе набори и мен ме прецака. Туй дето  пуши са изборните бюлетини. Три кашона ми останаха, ама хартията не бива, само пуши и ни огън, ни топло дава. Сигур е от кухо дърво.

            Тъй рече тогаз бай Симо Политиката, ама нали местни избори наближават, на пак за туй кухо дърво се сетих.