16.12.2006 г., 14:34 ч.

Кумандирофка 

  Проза
1375 0 14
3 мин за четене
- Алуууууу! Стойно, мари! Ни чуйш ли мъ? Брей, че глуа жина. Стойноооо! Ааа, така. Турни си слушалкътъ до ушоту да мъ чуйш по-убаво. Ни ричай нищо. Язе ша ти говорам, ти ша мъ слушаш. Добря сам, да знайш. Мъ тука на мурето е убаво. Дъ знайш другио път ша тъ земам и теб, и дяцата, и ша додим дъ са разобразим. Оно мурето е големо, Стойно, ни йе като наштъ ряка. И солено. Видех дека от него вадат сол. Каква сол? Бела. Мъ че си проста, гачи солтъ е църна. Ааа, и едни треви пливат у негу, вудурасляци. Ричат щото нейди ги едели. Язе ги барах, мъ ни стават за кравъта. Като рекуф за кравъта, дъ знайш щото Драгой шъ ти дукара ощи йеднъ. Кой Драгой? Горскиа. Мъ ти дъ внимаваш с негу. Що? Он ша та накара дъ и провериш вимето. И кът са навидеш, мое дъ та изненадъ отзаде. Отде знам. Курварин е он. Знаиш ли що селенки е опрайл. Ти са ни фащай на тоа номер. Кво язе? Язе тука ни сам по кеф. Кумандирофка сам. Кво са ти рекле, мъ? Мъ они съ прости като теб. Язе тукъ съ клифициръм. Кво е, кво е. Учен ша ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Предложения
: ??:??