генек (Георги Коновски)
1882 13656
2.04.2021 г., 8:53 ч.

Куршумът още не е долетял 

  Проза » Други
325 2 8
3 мин за четене

/„Вълко на война“ – народопсихологията в един разказ/

Що ми хрумна този разказ? И то баш след 1 април и преди 4 април? А е стар, има го в събраните съчинения на големия писател. И не би трябвало да е свързан с днешния ден.

Не се изучава в училище. Навремето – защото героят се проявяваше в победоносната Сръбско-българска война. Сега – сега се чудят как „да изчистят“ Вазовите и всякакви патриотични творби от учебниците, та този разказ ще им се опре…

А разказът е напълно актуален – както всичко, сътворено от Вазов, Ботев, Алеко, Елин Пелин, Йовков, Дебелянов, Смирненски, Яворов, Вапцаров… Дори разказите на руснака Г.П.Стаматов, отразил народопсихологията ни реалистично и неумолимо.

„Вълко на война“…

Историята на един български младеж. Резервист в мирно време, внезапно станал нужен на държавата и още по-внезапно оказал се зает – трябва да пасе воловете и оре, няма време да защитава родината.

И, разбира се, с цялата селяшка хитрост на опитен тарикат се скрива на тавана. Където никой няма да го намери.

Пък то не го и търсят там – щото и другите са тарикати, имат подобно мислене.

Само че Вълко забелязва тръгналите на война резервисти – с пушките, в униформите… Абе, по-различни от съселяните му.

„Красно нещо било войната! На глупавия Вълка се разигра сърцето... Той се огледа: цял опрашен, облепен със слама и с паяжини…“

И се юрва да заеме място в красивите мъжествени редици на същите като него селяци, обаче… Абе, войници! Мъже! Юначество и хубост!

Следва описание на кървавите битки, а при Цариброд… „Един Вълко не преставаше да стреля; той един от всичките отговаряше най-редовно неприятелю, та и затова към негова страна идат повечето куршуми. Това го ядосваше много; той не беше закусил от вчера заран залък хляб: от непрестанната стрелба хляб не можеше да дойде до окопа; червата му се бърчеха като наранена змия и той псуваше със зъбите си и пак пушкаше. Но "глад град превзима": Вълко стана прав и затършува по торбите на другарите си, дано намери барем залък. Той не даваше ухо на писъка на куршумите, които сега заваляха повече. "Долу лягай, подпоручик!"-викат му всички, настръхнали от Вълковото безумие. Но Вълко мълчешком навожда се, изправя се и изрежда всичките торби; най-после напипа един плесенясал сухар и както стоеше прав, го заглозга напук на сърбите. Един куршум писна край устата му и отнесе далеко сухаря.

Това беше една погрешка на сърбите: те разсърдиха страшно Вълка. За да ги накаже, той замаха ръце нагоре и завика, колкото му глас държеше: „Урра! урра! урра!“…

Е, натам е ясно: „И наистина сърбите бягаха нататък, като заключаваха по "урата", че българите ги атакуват.

След двайсет минути българската войска завземаше високите сръбски позиции, без да пукне пушка.“

Те това е Вълко – типичният българин.Герой в юнашки дрехи, предпазливо-страхлив в несигурни моменти, а посегне ли някой към хляба му…

Спокойно! След събота всичко ще си е по старому.

Куршумът още не е долетял, парчето плесенясал хляб е още гризкано от Вълко…

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??