Класическо, необмислено изливане на думи и чувства...
Хах, изливане на чувства - странно, как ли става това?
... липса на всякаква идея - ти взе всичко
със себе си.
Останах сам,
отново искам да видя как засияваш, когато ме погледнеш,
искам просто да си тук...
Няма те - нищо, аз ще почакам.
Почти призрачният ми поглед, замъглен от умора и отчаяние
... все още те намира,
дори да знам, че не е истина, някак ми помага.
... мисълта за теб ми помага. ...