Затишие пред буря. Не се замисляме колко прави са всъщност хората, докато не попаднем в някаква ситуация. И какво става? Стигнал си дъното и както се казва не ти остава нищо друго освен да започнеш да копаеш надолу. Но тук си добре. Сам със своя собствен свят. Затворил си се в черупката си и въпреки вътрешното безпокойство се чувстваш в свои води. Рониш си сълзите и се чудиш откъде извират още, откъде се намират, за да продължат да текат. Защо ли не пресъхват вече. Отдаваш се на меланхолията, страдаш безмълвно и страданието вече е втората ти същност. Не искаш никой да те закача. Но какво става изведнъж? Буря, водовъртеж около теб. Някакви момчета започват да се интересуват от теб, да те търсят, направо досада. Но ти се питаш за какво е всичко това. Толкова отдавна не ти се е случвало, надявал си се да се случи, но когато това стане ти вече не го искаш. Свикнал си със самотата и вече нежеланото внимание те дразни. Има друг човек в мислите ти и не те интересува нищо друго. Но всички казв ...