Намираме се във възраст, в която всеки тийнейджър е неуверен и несигурен не само в действията си, но и в постъпките си. Понякога правим грешки, изричаме думи, които дълбоко нараняват околните и най-вече любимия на сърцето ни човек.
Защо го правим? - Дали от несигурност в чувствата и на двете страни, или защото не сме дорасли за да контролираме думите, изстреляни спонтанно, без човекът срещу нас да има и най-малка вина. Не само молитвени слова, но и дълбока прошка трябва да поискам за това, което направих. За това, че не се въздържах и всичко излезе извън контрол. За това, че изгубих теб - човекът, когото най-много обичах на света и с когото се чувствах безкрайно щастлива и много обичана. Казах ужасни неща. Дори не изчаках да се защитиш и обясниш. Тръгнах си и те оставих сам, вперил поглед в отдалечаващия ми силует безмълвен и недоумяващ какво толкова бе направил, за да реагирам аз така. И не ми се обади никога повече. Чаках дни, седмици, месец нищо. Обидих те, нараних те жестоко. Едва ...