Към морето !
(където и да е то)
Мислите ми, като рояк ядосани пчели, нещастно се лутаха между затворените прозорци на колата. Когато се случеше главата ми да застане на пътя им те ядно ме стрелваха в слепочията, промъкваха се в мозъка ми и отровно напускаха до следващо пронизване. По дяволите, защо не отворим скапаните прозорци, страшна жега е, август е, ядосан съм, и ще преобърна с мислите си тази нещастна кола.
-Толкова хубав август не е имало от години. Все така се случваше, че когато съм тръгвала за море все ще уцеля седмиците, в които най-много ще вали. Сега е друго, нали Тони - момичето до нея (когато са ти дали име от шест букви – Анелия - не ги прави четири, мен така са ме учили).
Тони въобще не даваше ухо на думите на приятелката си Диляна, а с уморени очи следеше движенията на клатушкащите се зарчета провесени през огледалото. Мисля си, че до пет минути ще заспи така дълбоко, че ще ни трябва амоняк за да я събудим щом стигнем морето. Диляна подразбирала настоящата си липса на ...