ГЛАВА СЕДМА
Христови се бяха съвзели напълно след войната. Слав заговори да наемат къща и се отделят. Момчетата растяха и се усещаше недостига на жилищна площ. Христо не даваше дума да се изговори по този въпрос. Не можеше да си представи, да бъдат разделени. Въпреки че мислеше да мине в запаса, той остана в казармата под натиска на Слав, Жельо и Иванка.
-Трябва да имаме свои хора и там. Политическата ориентация всред войниците и офицерите е много важна. - убеждаваха го те.
-Дребна работа – военен съд да те съди.
-За политически убеждения не съдят.
-Могат да те осъдят за всичко. Но съдът си е съд, правото – право, честността е пред всичко. - разсмя се. - Излиза като поговорката: „Коя мома не иска да я щипят момците, да не се лови на хорото!“ Ние сме свикнали. Обичаме си хорото и да ни щипят – ловим се.
Василка се чудеше и на акъла им, и на смеха.
-Смейте се! - намеси се тя. - Много смешно. Ако те ощипят на хорото – нищо, но вашето щипане е по-различно. Ще ощипят не само вас, но и децат ...