Kors (Vaska Ivanova)
117 387
3.09.2020 г., 20:19 ч.

Къс разказ 3 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1365 0 4

 

Амурчето се огледа и съзря две самотни млади непознати една на друга души, седнали на една пейка в парка. Мъж и жена на около тридесет години. Тя люпеше семки, той пушеше цигара.

Амурчето се прицели и улучи с невидимата си любовна стрела сърцето на мъжа. После се помота известно време около тях и излезе от разказа.

Те се запознаха и започнаха да си говорят за различни неща. Мъжът приложи цялото си умение на „Дон Жуан“ за да я съблазни, а тя кокетно се смееше на шегите му.

Колко е красива – мислеше си той – какви хубави кафяви очи има, каква сладка усмивка…колко е чаровна…аз съм влюбен.

Амурчето се сети, че нещо е забравило и се върна в разказа. Да…сърцето на жената. И стреля в сърцето на жената, но установи, че тя няма сърце. Огледа се, замисли се, помота се и отново излезе от разказа.

Междувременно мъжът попита:

- Искаш ли да отидем у нас ?

- Става – без да се замисли отговори жената – двеста лева за цяла нощ.

© Vaska Ivanova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??