- Здравей, Сияна.
Тя отново се намираше в Къщата на врабчетата, а познатият глас, който долиташе от неизвестна посока, не можеше да заглуши зверския трясък.
-Мразя това място! - провикна се с пълно гърло. - Защо непрекъснато искаш да идвам тук?
Сълзи се появиха в очите й. Появяваха се всеки път щом дойдеше тук. Мразеше с цялата си душа тази дяволска къща. Влажно и мрачно е, през прозорците можеш да видиш единствено собственото си отражения, и то с доста въображения. Стаите са красиви и обзаведени с вкус, което е в пълен контраст с мъченията в тях. Красотата те въодушевява до такава степен, че гледайки омразната гледка, можеш да изгубиш ума си. Тук е Адът, но не в буквалния му смисъл. Тук е Нищото, където красотата и отчаянието, доброто и злото се смесват и ако се задържиш достатъчно дълго, може да полудееш.
- Обичам да идвам тук - този път освен гласа, се появи и тялото.Виктор сякаш изникна от въздуха. - Карат ме да се чувствам жив. Сядам на пода и гледам с дни наред как врабчетата се ...