Ставрев се обръсна бавно и грижливо. Мразеше да прави това – предпочиташе брадата да му расте свободно, да го боде и да го сърби понякога. Вероятно това не беше особено привлекателно, но му харесваше, а и не се вълнуваше особено от външния си вид. Усещаше, че остарява и това чувство беше ту неприятно, ту примамливо.
„Налага се да свиквам. Каквото и да означава старостта, ще трябва да го разбера лично.“ Остави приборите и се избърса. Така. Сега – одеколон. Гадост. Щипе. Сети се за времето, когато правеше това всеки ден. Как ли е издържал на напрежението? Човек трябва да има здраво сърце, за да се бръсне всеки ден.
Погледна часовника в кухнята – Николина може да се обади всеки момент. Той е почти готов, няма да я кара да чака. Закопча ризата, неизгладена, но чиста. Седна в кухнята. Котлонът беше станал ръждив и напукан след събитието, но още работеше. Беше му приятно, че ще отидат на свиждане заедно. Замисли се кое точно му доставя по-голяма радост – свиждането и факта, че ще види прияте ...