1част
Мария лежеше под студените сатенени завивки.В погледа й имаше толкова много болка и в съзнанието й долитаха нежните звуци на тъжна меланхолична мелодия,която й напомняше за него.
Можеше ли да го забрави?
Но нима дъждовната капка колкото и бавно да пада тя,може да забрави небето,от което е откъсната?то тогава тя не би трябвало да изчезне.
Можеше ли тя да стане друга?Не!Защото в противен случай трябваше да престане да бъде тя.
Можеше ли да си го спомни?Може ли споменът да го извика наяве сега,когато е изчезнал,тя,която не е нищо повече от един спомен за него?
Може би това,че се нуждаеше,че душата й линееше,когато той не е при нея е причината да не я обича вече?
Ако можеше да склони сърцето си отново към нея,Мария нямаше да настоява Илиян да й принадлежи.Просто трябваше да я погледне,за да й говори за себе си,сякаш е някой непознат и тя щеше да забрави,че това е той.
-Нима съм едно нищо?Да плача съм в състояние единствено чрез него.Не мога да те забравя.Та нали забравих себе си,за д ...