9.11.2006 г., 13:27 ч.

Лаконично 

  Проза
1345 0 17
3 мин за четене
Нощ... Студена, безлунна, беззвездна...
Тъмна тягостна нощ...
- Кажи ми нещо хубаво! – каза тя.
- Животът продължава ... – каза той.
- Това хубаво ли е? – колеблива...
- Прекрасно е! – убедителен.
- Как намираш сили? – уморена...
- Не се вживявам колкото теб... - небрежен.
- Дали ще мога и аз? – нерешителна...
- Недей! – разтревожен...
- Защо? – изненадана.
- В твоето сърце се крие моята сила... – откровен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Предложения
: ??:??