Лебнишките баби са от село Лебница до Сандански. Тринадесет на брой, но аз не знам защо искам да са петнадесет. Може би защото имат много глас. Даже така съм си ги кръстила. Петнайсетте лебнишки баби. Те ми са любимите народни певици. Автентичен фолклор. Без съпровод на музикален инструмент. Чисто пеене. Само глас. Само пеене на два, три или безброй гласа. Подреждат се една до друга, хващат се подръка и започват да пеят. Тринадесет възрастни, селски жени, отрудени и измъчени от полето и земята. С национални носии, с китките в косите, без грим, суетност и всякаква парадност. Почти всички са едри, македонски булки. И когато се извият в дъга и затворят пространството пред себе си, и запеят, нямат равни.
Тогава не дишам. Гледам към бабите, слушам и не дишам. Най-много ми харесват в подножието на Рожен. И на открито, и на закрито съм ги слушала, и с микрофони, и без микрофони, през всички сезони, празници и тържества. Но такава невероятна магия единствено в подножието на Рожен усещам. Не го ...