Луната огряваше снега през процепите между клоните и създаваше илюзията за хиляди малки кристали, които светеха в нощта. Вятърът не духаше силно, но студът, който носеше, пронизваше всичко по пътя си. Лед сковаваше цялата гора и превръщаше дърветата в бездушни статуи. Някъде се прокрадна сянка на сърна, но образът бързо се изгуби в тъмнината. Безброй снежинки се сипеха от небето и почти скриваха стъпките ù, а тя все тъй бавно и безмълвно вървеше през натрупалия сняг. Ходилата ù бяха боси и посинели, ръцете ù - голи, а лицето ù-каменно. Дългата ù бяла рокля се влачеше след нея, сякаш покорно следваща господарката си. Повървя още малко и спря хода си. Две горещи сълзи бързо капнаха на земята и се изгубиха в тъмнината. Други две ги последваха. Лицето ù се сбръчка в ужасна гримаса – болка, разочарование и самота се събраха в нечовешка агония. Порой от сълзи заля лицето ù. Свлече се на колене с ръце, забодени в снега и лице, наведено надолу. Черни струи се стичаха от очите ù, а писъци от мъ ...