8.04.2008 г., 7:14 ч.

Леденото огледало 

  Проза
784 0 0
1 мин за четене

Леденото огледало

Седя пред огледалото и се взирам в него. Струва ми се, че истинската ми същност стои от другата страна на студената, гладка повърхност.

Нейните отровно зелени очи се впиват в мен и ме изгарят. Казват ми, че аз не съм истинска, че не съществувам.

Губя се в тези прекрасни, но безизразни езера на вдъхновението и попадам в един черен и безкрайно лъжлив свят.

Срещам хора с усмихнати лица, но празни и зловещи души. Те носят маски на ласкателство и доброта и ми предлагат да стана част от тях. Но аз знам, че това не е редно!

Докато се боря с тези сенки, гневът в мен излиза на повърхността и аз чупя леденото огледало. Оглеждам се и осъзнавам, че света, който ми показа Онази, от другата страна, е отражение на реалността, в която живея – Един двойнствен живот, от който няма изход!

© Антония Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??