18.10.2021 г., 10:43 ч.

Легенда за искреното разкаяние 

  Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична
1141 1 7
2 мин за четене
Когато прелиташе на буйния си кон по улицата, премачка играещо си дете. Не спря – хем е робче, хем нямаше нужда. Кървавата купчинка явно нямаше да се изправи.
Но се разкая. Искрено.
Както се разкая, когато нареди да разпънат на кръста готвача-роб, задето не осигурил птичи езичета за малката вечеря със стотина приятели. Разкая се искрено, дълбоко. Макар че беше късно…
Подобен потрес изпита, когато на другия ден нареди да пребият до смърт поставените в кухнята трима роби. Не можаха да се справят със закуската му. И сетне се разкая. Едно, че беше грях, второ – напразно пилееше ценна стока…
Замислен за това, не забеляза как прегази с бойната колесница две момичета на улицата. Разкая се дълбоко – най-вече, защото се забави, докато изчегъртат мозъците им от колелетата и копитата на конете…
Същата вечер жена му се тръшна с тежка болест, но той не извика лекар. Защо да си разваля хубавата среща с три бивши девици от храма на Венера. Разкая се, когато на сутринта му казаха, че е умряла. И се по ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Предложения
: ??:??