На края на селото в дясно от пътя съзрях малко магазинче. Най-различни хранителни продукти стояха зад стъклена витрина с дървен плот. Зад нея от своя страна ме посрещнаха усмихнатите и изпълнени с очакване погледи на съдържателите. Мъж и жена стоейки в уютното им малко магазинче. И да си поискаш храна не е лесна работа. Плъзгах поглед по изложените лакомства докато събера смелост. Накрая срам не срам си поисках нещо за ядене. Обясних че нямам пари за да не стане грешка. Очакваната сконфузена ситуация и от двете страни се появи най-очаквано, поне за мен. След първоначалното объркване двамата успяха да се окопитят. Мъжът започна да ми сочи разни неща от изложените зад щанда. Не знаех как точно да реагирам тъй като неудобството не ме напускаше, но определено отстъпваше на инстинкта ми за самосъхранение, който вежливо но много настоятелно ми нашепваше, че не може да се живее без да се яде. От извадените върху плота неща се спрях на една консерва. Междувременно жената разрязваше питка хляб ...