Севиля
Никой не викаше и никой не тичаше подире ми. Остана само тревожното предчувствие за това евентуално развитие на събитията. Улицата – дълга и права надолу. Доста време щях да съм видим за предполагаем преследвач, затова свих в дясно и попаднах в един безистен където да се успокоя малко. Огледах се преди да се покрия в него, за да не се окажа в път без изход. Докато се успокоявах дочух музика. Погледнах към вътрешния двор. Имаше дървета храсти, цветя и нагоре и в дясно – просторна боядисана в зелено дървена беседка. Спокойно можеше да побере десетина човека без правостоящите. Източника на звуци идваше от там. Когато се приближих видях две момчета, от които едното свиреше на китара. Поздравих и пробвах да подхвана някакъв разговор, но нещата не тръгнаха добре. Усетих неприязън, но въпреки това седнах, за да изчакам известно време тук, преди да изляза пак на улицата.
Говорихме си на развален английски както всичките ми разговори досега. Питах ги какви групи слушат. Изредих няколко с ...