Не си спомням точно в коя част от цялата история ми се случи, нито помня дали бях пешак или с колело. Денят, слънчев и топъл като всички досега. Движех се по новостроящ се многолентов пътен участък. Три или четири ленти за всяка от страните. Наклона който изкачвах си го биваше. Асфалта, вече положен пареше под краката ми. Отстрани на места все още се слагаха бордюрите, а на други все още зееха големи дупки. Дузина земекопни машини стояха в страни, а един багер отделен от тях, самотен почиваше на островче намиращо се между платната. Хората липсваха, което ме навежда на мисълта че сигурно е било събота или неделя. И тъй като нямаше кой да ме види се качих на багера и седнах зад волана. Започнах да натискам различни бутони и да мърдам ръчките. Много исках да запали и да го подкарам. Струваше ми се по-безопасно от кола. Едва ли куките щяха да спрат багер, освен ако не са им подали сигнал за откраднат такъв. Това в случая означаваше че до сутринта на другия ден спокойно можеше да се повозя ...