...катинари и храна
Времето продължаваше да е приятно и топло, а на моменти направо горещо. За мен жегата обаче в същото време се явяваше и благодат. Когато силно ме напечеше слънцето или започвах да чувствам умора, просто отбивах в страни от пътя при първата подходяща сянка. Пейзажът продължаваше да е равнинен като преобладаваше спускането. Напълно нормално при положение че приближавах морето. Навлизах в крайморската низина. Често около пътя имаше дървета, но в по-далечен план преобладаваха обширните поля. Поля, изпечени и изгорени от жегата на места. Минавайки през тях, достигнах до поредното село състоящо се от невисоки къщи, разположени предимно около пътя.
„ Влязох в бар, пих вода. Имаше някакви с катинарчета
дето ме гледаха особено.“
Дори и за малко село около пътя си имаше бордюр и зад него тротоар с плочки. Въпреки че се бях напил хубаво от кладенеца, в тая жега с това мое непрекъснато каране на колело, отново бях жаден. Ако не намерех начин да пия вода тук,то трябваше да карам ...