Лесно е да захвърлиш... Казвам си, че е лесно... Лесно е да затръшнеш... Казвам си, че е лесно... Вярвам си и какво от това, когато вътре в мен душата не слуша... не позволява да и се отнеме нищо... боли и си знае своето... Защо аз искам едно, а тя друго... Упорита и доверчива, никога не си взима поука... ще ми липсваш, ти вече ми липсваш и какво от това?!... Оставяме някой да си отиде като че ли имаме толкова много за оставяне... Съжалявам, че не поиска да разбереш, защото според теб аз не поисках да разбера... Нямам какво да губя и затова те губя от нямането си... Нямам с какво да те заменя, затова нямането ми сега е повече... и боли... боли ината в мен от твоя инат...
Глупаво... винаги е глупаво, винаги е по възможно най-глупавия начин... Не исках, но го направих, а ти искаше ли...?