9.10.2005 г., 19:14 ч.

Левски-агенцията за недвижими имоти 

  Проза
957 0 2
15 мин за четене
-Левски-Агенция за недвижими имоти Бляскавите офиси на Агенцията за недвижими
имоти ме впечатлиха силно.Новите ЛСД монитори,които приличаха на разтворени
книги със светещи дисплеи идеално контрастираха с готините мацки и пичове
насядали по бюрата.Вечерта преди да си намеря стая в хотел “Славянска беседа”
Велислава ми беше дала специален пропуск,който трябваше да закача отпред на
якето си.На него имаше снимката ми и надпис”Мрежов администратор”.На входа
охраната просто ми хвърли един бегъл поглед и дори не ме спря.Само ми се
строи,че когато преминавах покрай охранителната камера някакъв синкав лъч блесна
в очите ми ,но може би само така ми се беше сторило. Огледах се, но Велислава не
се виждаше . Зад една остъклена секция забелязах капитана.Разговаряше с двама
облечени в черни костюми мъже на ооколо 35-40 години и една жена ,почти момиче с
дълга и чуплива русокестенява коса.Капитана ме ме видя и ми махна да вляза.
-Това е вашият колега от гара Левски пази багажа!-пошегува се той и тримата
любопитно ме изгледаха. Първа наруши настаналото неловко мълчание след шегата на
капитана жената.Беше облечена с впити в стройните и бедра сини дънки, и обшито с
капси и ресни по ръкавите червено дънково яке. -Приятно ми е,Мими-отвърна тя и
ме дари с една невероятна усмивка отправена от невероятните и устни ,тип
Анджелина Джоли. -Рез-отвърнах и аз като и казах псевдонима си с който
публикувах някои мои стихчета в интернет. Мъжете също ми протегнаха ръце:
-Сергей-каза името си първият. -Румен-каза другият и добави.-Ние май сме се
срещали вече. Загледах го очудено. Той видя че се чудя и се засмя: -Тогава бяхме
със шлемове. -Бяхте.-повдигнах вежди аз и погледнах неволно към Мими.Изведнъж се
сетих! Двете харлита,които срещнахме на паркинга на излизане от базата на
ООГ!Караха ги мъж и жена!Любопитно ги огледах!Наистина бяха те!Представляваха
много интересна и колоритна двойка.Мъжат с черния си официален костюм,приличащ
на агент от ФБР и тя със червеното си дънково яке, излязла като от каталог за
модни дънкови аксесоари.-Да,да-промърморих.-Разбира се. Капитанът наблюдаваше
мълчаливо кратия ни диалог: -Да седнем-покани ни той около масата във форма на
яйце.Насядахме ,е може би малко силно казано,защото нямаше обикновени столове а
...надуваеми кресла,като тези които ги рекламираха по телевизията в комплект с
пърдящите възглавнички.Ето защо седнахме е малко силно казано,защото ние
буквално се отпуснахме и мигом напрежението от предстоящата задача изчезна. -И
така-продължи капитанът.-Преди да ви повикам тук всеки от вас е запознат
поотделно от мен в общи линии със задачата.Сергей ,ще ви запознае с
подробностите.Той е служител в министерството на отбраната и отговаря за
комуникациите в административния отдел. Мъжът,който се представи за Сергей,макар
че не бях сигурен дали това е истинското му име натисна една издатина на бюрото
пред себе си и пред всеки от нас се появиха малки екрани с клавиатури към
тях.Подсвирнах си на ум!Я гледай ти! -Това не е някаква особена задача-започна
Сергей и ръцете му умело здиграха по клавиатурата.Мигом на нашите екрани излезе
триизмерното изображение на министерството на отбраната и започна да се върти
бавно в синхрон с обясненията на Сергией: -Както всички виждате работата която
ще свършим ,е да подменим старата мрежова връзка между компютрите в
административната част на Министерството на отбраната.Нищо работа.Успоредно с
подмяната обаче,ще трябва да проверим всеки един файл във техните архиви ,който
може да ни доведе до някаква следа,а именно:знаят ли в министерството за този
уред или за подобен проект и ако знаят до къде са стигнали и кои са хората
евентуално запознати със този проект.Аз ще ви осигуря пълен достъп до
архивите.Никой не ще ви попречи да потърсите този уред.Ще имате точно десет
минути на разположение,разделени по на една минута за пробване на мрежовите
връзки.През всяка една от тези десет минути всеки един от вас ще търси със
определена ключова дума,като веднага след това ще заличава следите си,за да не
безпокоим излишно с нашето разследване службите на разузнаването към
министерството.Имайте в предвид,че там в момента работят нови кадри ,които са
много добре запознати с компютрите и всяко едно забавяне или разколебаване от
наша страна може да ги усъмни и да попречи на правилното провеждане на
операцията.Ще получите от Велислава екипите и съответните мрежови кабели и клещи
за свързване на компютрите.Ще имате 30 минути за да се научите да правите
това.Надявам се че ще са ви достатъчни. -Ще има ли хора край нас-попитах и се
протегнах в удобното надуваемо кресло-фотьойл. -Не.-усмихна се Сергей.-освен
чистачката баба Мара,която ще почисти след нас и може да се върти от чисто
любопитство наколо.Но имайте предвид,че пред това бабе доста агенти са кръгли
нули.Така че задачата на Мими е да заблуждава чистачката баба Мара с най новите
фармацевтични продукти от серията “Авон” -А защо не на “Орифлейм”-засмя се Мими.
Капитанът я изгледа и също се засмя: -Такива продукти е закупила
Велислава.Следващия път ще закупим на “Орифлейм”. Мими кимна удовлетворена.Румен
я изгледа заинтересовано: -От кога започна да се интересуваш от
козметика-пошегува се той.-На твоята…-но не се доизказа,защото Мими му хвърли
предупредителен поглед,който не остана незабелязан от мен.Явно тук се криеше
някаква загадка,но сега нямаше време да се замислям. Капитана се изкашля и
натисна копчето на интеркома: -Дойде ли Велислава? -Да-отвърна глас. -Кажи и да
донесе екипите. -Добре. След минута Велислава беш епри нас и ни раздаде
екипите.Представляваха дънкови гащеризони със емблена компютър на син фон и
земното кълбо.За всеки имаше по едно куфарче със необходимите инструменти във
него.Гащиризоните бяха три.Явно Миме като дистрибутор на Авон , щеше да дойде по
късно.Погледнах въпросително към Сергей. -Няма проблем.Дистрибутори на много
козметични фирми постоянно влизат и излизат в министреството,така че няма да
представлява никакъв проблем за Мими да влезе вътре.-каза ми той -Добре-отвърнах
аз и скочих в гащеризона без да си махам панталона.И без това беше средата на
октомври ,иямаше да ми бъде жега.Останалите последваха примера ми.Взехме си
куфарчетата и като се сбогувахме с капитана ,който ни пожела успех, се изнизахме
от сградата .Вън ни чакаше най обикновен микробус. Влязохме и след миг се
понесохме към министерството.Неволно погледнах часовника с рибката.За сега беше
червен.Започваше да ми става интересно.Помислих си за синчето и жена ми и се
зачудих как така синчето не ми е придвъняло още? Можеше и това да стане в
близките часове,но явно още не се беше върнал от училище. Пристигнахме без
произшествия пред министерството на отбраната.Сергей показа пропуска си на
стоящия на входа часови и микробуса влезе безпрепятсвено в двора на
министерството.След нас влезе и един бял пикам-Ситроен.На шофьорското място
седеше …Мими и ни се усмихваше лъчезарно.Часовия даже не я провери ,а направо и
вдигна бариерата.Замислих се дали наистина влизаме в министерството на отбраната
или през портала на някой завод.А можеше и това да не е министерството на
отбраната и всички отново да ми играят театър?!Нищо чудно! Микробусът спря пред
голямата сграда и ние позвънихме на входа.Отвори ни втори служител на
охраната,който като видя Сергей само ни махна с ръка и ни пропусна да влезем в
сградата.Вътре нямаше почти никой.Само чистачката баба Мара забърсваше пода в
коридора и ни изгледа неодобрително,когато стъпихме върху токе що измития под,но
щом видя мимчето,което тъкмо влизаше след нас погледът и светна.Беше забелязала
рекламната чанта на Авон и като остави бърсалката бабичката чевръсто се завтече
към нашето прикритие,което и отправи същата лъчезарна усмивка и не пропусна да
ни смигне закачливо.Може би не трябваше да го прави,но баба Мара се беше
загледала в чантата ,така че може и да не беше забелязала. Сергей ни поведе към
една врата с надпис”Администраия”и ние влязохме след него.Но вътре имаше още
една чистачка.Ние се стъписахме за момент,но аз се сетих и между другото
споменах: -Представителката на Авон със баба Мара ли остана?При което чистачката
наостри уши и като премете на две на три ни остави да си вършим работата на
спокойствие. Първата ни работа беше да подменим старите със нови мрежови кабели
и да тестваме системите.Всичко това свършихме за пет минути и ни останаха десет
минути от заплануваните петнадесет.А всъщност както се очертаваше днес можеше и
никой от служителите да не се появи с часове на работното си място.нали се
правеше “ремонт”на системите?!..Така че имахме предостатъчно време да се
разровим в архивите на министерството,но за съжаление никъде не открихме нищо
което да ни доведе до някаква следа. -Сега остава да проверим и Бояна филм-каза
Сергей и ние прибрахме инструментите си.В коридора Мими с въодушевение
разкриваше тайните на козметиката на двете чистачки ,които бяха отворили куп
шишенца и флакони и ги изпробваха.Като ни видя ,че идваме,Мими им подари по един
дезодорант и един крем ,а чистачките останаха очаровани.Само на минаване край
тях баба Мара ни хвърли подозрителен поглед и попита: -Много бързо свършихте бе
момчета?На нас ни казаха,че ще имате цял ден работа. -Така си вършим работата
ние-отговори и учтиво Сергей и отвори вратата на Мими за да я пропусне пред себе
си. -Аха.измърмори чистачката и тръгна към стаята,от която бяхме излезли току
що.Едва ли щеше да разбере какво сме правили там,но все пак явно държеше да
поогледа.Все пак министерство на отбраната беше това,а тя беше чистачка
–патриот. Излизането беше още по лесно от влизането.Часовия на портала ни се
усмихна и побърза да скрие нещо в джоба си ,но аз успях да забележа че и на него
Мими беше подари едно малко дезодорантче.Усмихнах се.Добро девойче!Навсякъде
оставя доволни хора след себе си.И как да не я пуснат следващия път.Стига да са
на смяна.Тук започнах да се замислям за корупцията,но това бяха други мисли и
друга тема за размишление така че ги изчистих от мислите си. След около половин
час пристигнахме до киноцентъра.Този път влизането ни беше малко по
трудно,защото охраната на приватизиращия се в момента киноцентър не искаше да ни
пусне,но след едно обаждане по телефона най –накрая склони. С любопитство
оглеждах постройките и природата сред която беше построена Бояна Филм.Наистина,
киноцентъра си беше едио малко бижу.Според мен дори щатския Холивуд можеше да му
завиди.Кой ли щеше да го купи и да го разпродаде или отдаде под наем за жълти
стотинки.Но дано да не се окажех прав.И дали ако източника беше
тук...?Тогава?Какво следваше?Тепърва щях да узная. Микробусът спря пред едно
високо хале.Слязохме и взехме куфарчетата си.Мими не се виждаше.За сега нямаше
нужда от нейното прикритие.Сергей натисна дръжката на една голяма желязна
врата,но тя се оказа заключена.Но имаше звънец и той позвъни. -Кой е-чу се по
домофончето глас. -Идваме да оправим агрегата на захранването. -Сега ще ви
отворя.-Чу се щракване и вратата се открехна. Погледнах въпросително Сергей,но
той само ми смигна и аз си замълчах ,а Румен лапна една дъвка и веднага влезе в
ролята на техник. И нали бяхме в киноцентър.Трябваше да влезем в ролите си.
Влязохме в просторно хале в средата на което имаше два много стари самолета
няколко коли и също толкова камиона завити с брезент.В единия край имаше малка
остъклена будка от който излезе облечен във маскировъчни дрехи пазач и се запъти
към нас. -Здравейте-поздрави ни той.-Вие ли сте техниците? -Да отвърна му
Сергей.-Къде е агрегата? -Елате-махна ни с ръка пазача и ни поведе към
отдалечения край на халето.Там имаше стар военен агрегат на гумени колела,край
който спеше вързана немска овчарка.Като ни усети тя се изправи ,но не ни залая
,а само се протегна мързеливо и завъртя опашка. Приближихме се до агрегата,но и
идея си нямах какво трябва да се поправя. Но пазачът сам ни подсказа -Пали ,но
после се дави и гасне.-Мислехме че е от карбуратора ,но не е .Съмнявам се че е
от лошокачествения бензин.Вчера пак идваха техници и уж го бяха оправили,но пак
се развали.Не ги знам какво му поправяха,но не поискаха пари.Май някаква част
взеха от него и я замениха с нова.Били по някакъв договор за поддръжка и не се
плащало.А днес ще имаме снимки и ни е нужно резервно захранване. Сергей само
кимна с глава и като извади една отвертка отвори капака на агрегата .Вкара
ръката си вътре и на китката му видях същия часовник като моя. Само че бяха две
рибки.Едната се въртеше бавно а другата се оцветяваше постепенно в зелено или
червено в зависимост от посоката в която въртеше ръката си.Пазачът беше ни
оставил и хранеше немската овчарка със остатъци от обеда си. -Бил е тук-погледна
ме Сергей и аз настръхнах. Румен спря да дъвче и се приближи.Извади малко уредче
подобно на фенерче от своето куфарче и го приближи към мястото.После натисна
едно копченце и освети със някаква виолетова светлина.Мястото където беше стоял
уреда веднага се оцвети в бяло. -Така е-потвърди той и прибра уреда обратно в
куфарчето.След това извади друго уредче подобно на спринцовка и го докосна до
карбуратора на агрегата.От едната страна спринцовката се оцвети в зелено.-В
бензина има вода-каза той и отвъртя капачката на резервоара.-Сега ще оправим
проблема.След което натисна буталцето и впръска малко жълта течност в
резервоара. Наблюдавах мълчаливо отстрани.Явно за мене нямаше работа.Погледнах
рибката на часовника си.Беше застинала неподвижно и беше оцветена в зелено.Явно
имаше остатъчна енергия дълго сред премахването на уреда.Пазачът тъсмо
привършваше с храненето на овчарката и се канеше да дойде при нас. Сергей
натисна стартера на агрегата и той изръмжа,но не запали.Натисна го още веднъж и
агрегата изрева и изхвърли ограмен облак от изгорели газове.Немската овчарка
залая.Пазачът се прибли: -Направихте ли я тази пущина момчета? -Да .Готова
е.-отвърна Сергей.И|маше вода в резервоара,но я премахнахме. -Това е то
техниката-усмихна се пазачът.Преди трябваше да източим водата от пробката в
долния край, а сега и това не помага с тия менте бензини.половината са вода!Все
трябва да се измислят нови химии и препарати.И всичкото за пари. -Така -потвърди
Сергей.Време е да си ходим.Всичко добро-пожела той на пазача и ние се измъкнахме
от халето.Навън печеше ярко октомврийски слънце.В двора на киноцентъра бяха
спрели няколко микробуса със чуждестранни номера и един от който разтоварваха
снимачна техника.Друг камион със клетки със животни току що влизаше в двора на
киноцентъра.Явно щеше да се снима поредната филмова продукция.Качихме се на
микробуса и напуснахме киноцентъра. Сергей ни изгледа и обобщи: -Уреда е бил тук
но е изнесен.Предполагам,че хората които боравят с него са ни усетили и са
сменили местоположението му.Мястото е било доста хитро избрано.Та на кой ли ще
му хрумне да търси точно тук.В меката на киното.Твърде възможно е да си под
тяхно наблюдение или да засичат сигналите на нашите предаватели.Ще трябва да
измислим по добра стратегия.В противен случай те винаги ще бъдат с една крачка
пред нас. -Предполагам че е така-само вдигнах рамене аз.Да си кажа правата беше
започнало да ми омръзва.До тук нищо интересно не се случваше и само се
разкарвахме напред- назад. Мими,Велислава и Капитана ни очакваха в Агенцията за
недвижими имоти. -Предполагам ,че мисията ви беше неуспешна-посрещна ни
капитана. -Да-отвърна Сергей.-До този момент всичко върви по план. Слушах ги ,но
нещо не ми беше много ясно.За каква успешна мисия говореха като нищо не бяхме
открили? Но капитана не сметна за необходимо да ми обяснява.Вместо това той се
обърна към мен и каза: -Чух от Велислава, че се страхуваш от високото. -От
високото не чак толкова,но да летя със самолет да-отвърнах. -Взел съм специален
парашут за тебе-каза той и посочи една сива раница,която стоеше опряна до
стената. Погледнах го невярващо: -Наистина ли сте си направили труда да ми
намерите парашут?...Невероятно!Само че аз не съм скачал с парашут и... -Няма
нищо сложно-намеси се Сергей.Дърпаш ръчката и това е.А ако не ти се отвори
парашута дърпаш ръчката на резервния.Това е.Нищо сложно-повтори той. -Благодаря
за инструктажа-усмихнах му се аз.Това са безценни съвети за мен.Предполагам че
трябда да бъда и с дебели дрехи за да не замръзна. -Самолета няма да бъде на
голяма височина-поясни ми капитана.-Но въпреки това ще бъдеш добре екипиран за
скок от две хиляди метра височина. -Е,това вече е друга работа.-Усмихнах се
непринудено аз, но усетих как стомаха ми се свива отново на топка.те явно си
правеха шега със мене но все пак!....-Къде са десет хиляди метра,къде са само
някакви си нищожни две хиляди метра!...При скорост на падане ...двеста километра
в час!... Направо е нищо работа за заврянзетьовското ми тяло! -Наистина.Нищо
работа- намеси се и Велислава,която до този момент само мълчаливо слушаше без да
се намесва -Някакви си две хиляди метра и погледна към Мими,която беше извадила
едно малко огледалце и си червеше устните с червило от продуктите на Авлон,които
и бяха останали : -Да,да-потвърди Мими и пребра червилото в малката си
чантичка.-Нищо работа. И ми се усмихна със страхотните си устни тип:Анджелина
Джоли. Аз измърморих нещо ,незнаейки до колко се шегуват с мене и се заех да
проучвам къде се намираха ръчките на основния и резервния парашут,като искренно
се надявах да не се стига до там.Че никак, ама никак не ми се скачаше от две
хиляди метра височина!...

© Живко Желев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??