Левски-замъкът на темплиерите. Полетът ни беше чак по обед .Ето защо аз
използвах времето, за да се излежавам в удобното легло на "Славянска беседа" и
да проведа един два телефонни разговора със жена си, синчето и партньора ми с
когото разкарвахме брикети от фабриката в Гълъбово. Все пак независимо, че
отивах на мисия, не мислех да зарязвам един от източниците си на приходи. Тъкмо
бях привършил телефонните разговори и телефона ми звънна. -Ало-чух познатия глас
на моята виртуална приятелка.-Къде си? -В Славянска беседа.-отвърнах
аз.-Излежавам се и се чудя как да ставам, за да се приготвя за предстоящия
полет. -Оооо-ставай мързеливецо,че ще изтървеш самолета-изчурулика ми тя, но
усетих леко тъжна нотка в гласа и. -Май нещо не си в настроение?-попитах я аз.
-Ами как ще съм?Ти заминаваш за Португалия, а аз оставам във скучната София. Не
е честно? Искам и аз! Направо не можете да си представите колко бързо вземам ...