Отпуснал се беше на шезлонга провисен в таванската стая на старото училищно здание. Около него бяха лицата. Стотиците лица, по стените, виснали от гредите, подпряни по ъглите, разпилени по земята. Някои напълно неуспешни, други некрасиви, някои не изглеждаха естествени, други го дразнеха с изписаният по тях характер, който не разбираше въпреки, че сам беше създал вероятно имитирайки характер на някой, който обожава или на някой, който не понася. Имаше скучни лица, имаше и лица, върху които беше изписана обреченост, по други затвореност, скука, пълна атрофия на въображение или по - дълбок мисловен процес от грижата за насъщния и отглеждането на квартално приемливи морални ценности, лица на скитници, лица на кокетството, лица на блудкавата суета, наподобаващи рекламни фотоси, пълни карикатури на Божия образ и подобия и наистина силни изражения, толкова силни, че подтискаха. Избягваше да си слага подобни лица, но с годините се налагаше. Тежеше му, когато ги прекрепваше върху себе си, но с ...