Глава 19
Спрях колата пред главния вход на Гранд Хотел, тъй като този път щеше да се наложи да позволя на пиколото да паркира БМВ-то ми. Младежът отвори вратата на Виктория и тя слезе от колата, бавно като принцеса. Дадох ключовете, въпреки че това хич не ми хареса, и подадох ръка на Виктория да ме хване. Срещнах сивите й очи, прекалено лъскави и тревожни. Беше с тежка черна спирала, убийствено красива.
-Моля те, Вики – прошепнах й – стой с мен през цялото време.
-Няма да направя нищо. Не още – отвърна ми тя – затова, успокой се.
Никак не вярвах на думите й, тъй като нямах никаква идея как ще реагира, като види Лидера.
Залата, където щеше да се състои бала, беше невероятно красива. Имаше всевъзможни цветя, перли, украси и цял оркестър в ъгъла, свирещ класическа музика. Масите бяха с тъмночервени копринени покривки, имаше цял екип сервитьори, всичките до един с герба на Лидера. Моята значка също беше закачена на черното ми сако.
На входа към залата служителят почтително ми кимна и ми на ...