"Живият е способен да предизвика вълна дори в камъните."
Лудата на Венцеславния

- Не е по силите на човек да се изкачи откъм сянката на Шеввая*1 - рече ми предупредително Наби. - И макар тази истина да е лесна и достъпна, почти всички човешки действия забравят за нея. Така че, ученико мой, помни, пълзенето е винаги по-трудно от вървенето. Сянката е по-тъмна от лицето. Затова твоя основна грижа е умът ти да владее всяко надигащото се у теб желание да пълзиш.
Искам да призная: всяко поучение е като тътен на камбана в ушите ми. След него оставам опразнен и с пресъхнало гърло. От всичките си ученици Наби изпрати в Двореца точно мен - Лилялют*2.
----
- Мъдровати Лилялют - обърна се към мен "Венцеславния", а дъхът на мнозината в тронната зала се затаи изпод волята и гласа му, - Наби изпрати теб, а аз очаквам, ти да ме убедиш, че е вярно решението на Мъдреците, "Лудата" да бъде провъзгласена за моя четвърта съпруга - "Венцеславния" наведе глава настрани, погледна ме косо и отсече. - Слушам те! Фасцинираща! Така я нарече Наби. Аз я видях едва преди час. Стори ми се невзрачна - сиви дрехи, разпусната коса, ожулено коляно. И, разбира се, ужасното й твърдение. Но аз не бих я забелязал, ако министърът-на-стратегиите не беше ми я посочил. "Няма далновидност в мъдрите ви мотиви, разлюляни - рече ми той. - Вижте какво ни предлага вашият Наби." Да, нямаше как да не се съглася с министъра, тази жена с нищо не привличаше. Наби грешеше. В нашата държава, Пограничният свят*3, първите три съпруги на "Венцеславния" биваха определяни от министъра-на-стратегиите. Четвъртата, съпругата по любов, трябваше да бъде избрана от Мъдреците.
- "Венцеславни" - рекох аз, - има една легенда за млад мъж, който копаел кладенец. Преди да достигне самата вода, неведнъж му се привидяло, че вижда вода. Три пъти младият мъж посягал да пие, но не успявал да отпие нито глътка, на четвъртия път той наплискал лицето си с мътната и повърхнинна, но съвсем истинска вода. И всичко щяло да бъде наред, ако младият мъж нямал съсед, прочутият Зар*4. Министърът-на-стратегиите се намръщи.
----
Никога няма да забравя как този човек определи първата съпруга на "Венцеславния". Представи я и каза следното: "Жената остарява, това е неизбежно! Нито мъдростта й, нито женското й послушание, а още по-малко нейните богатства могат да компенсират прокрадващата, но заплашително идеща от бъдещето старост. И за да смекча тази тенденция, аз открих жена, която трудно остарява - "Венцеславния" онемя, аз също. Само Наби се засмя.
- А жената, която е способна истински да се противопостави на старостта е... бременната жена." Освен Наби, вече и аз разбрах за какво става дума. Но "Венцеславния" беше обзет от грешни мисли, бе му се сторило, че ще го женят за бременна жена. Само три дни по-късно господарят на Пограничния свят сключи брак със зародиша, който бременната жена носеше. За първи път в историята един "Венцеславен" с трепетно очакване искаше в близост до него да се роди момиче. Надеждите му се оправдаха. Момичето порасна, на свой ред забременя и роди втората съпруга на "Венцеславния", която пък роди третата от стратегическите му съпруги.
----
- Зар видял младият мъж да копае кладенец - продължих легендата аз. - И щом съзрял, как копаенето било прекратено, бързо дотичал, за да види защо. "Отходна яма ли правиш, момко, подметнал той, е, дълбока си я сторил". "Не, кладенец копая, отвърнал младият мъж, и след три грешки днес открих вода". Зар се намусил, надвесил се над кладенеца, погледнал плувналия в пръстена вода млад човек, не издържал и се провикнал, "о, не, заблуждаваш се, просто досега си се пробуждал от грешките си, ала на четвъртия път, си се поддал на илюзията за вода и сега тази илюзия те владее досущ и докрай".
----
Веднъж попитах Наби:
- Пророче, "Венцеславния" за своите дъщери ли се жени или съпругите му са деца все на други мъже?
- Ех, Лилялют, странно е, как точно ти задаваш тоя въпрос - Наби ми намигна. - Ала от друга страна те разбирам, ти си дал обет за пълна и ненарушима мъдрост.
Иди, че разбери?! Предпочитах отговор от типа "Ако изпадаш от Шеввая, това означава, че изкачваш гърба й, а там, дори пълзенето не помага", и никак не понасях тези безсмислени аналогии, които ме объркваха и най-вече засягаха моята особа.
- Лилялют не се нуждае от бури, за да бъде вълни - втори път ми намигна Наби. - Но има хора, синоптични души, дето гледат бурите на всяко утре и се страхуват от вълните, които никога няма да бъдат.
- И симулират вълни! - без да го желая, моят глас се повиши.
- Така е, мечтаят неостаряващи жени. А какво е старостта, според теб, ученико мой?
- Какво е? - подскочих от любопитство аз.
- Това, което ще речеш на "Венцеславния", когато го убедиш да вземе "Лудата" за съпруга по любов. С просто око се вижда, че Наби ми възлага задачи, които нито разбирам, нито виждам как да реша.
----
"Венцеславния" се размърда и нервно попита:
- И какво станало по-нататък с легендата за тоя кладенец? Повдигнах рамене, отговорът ми се струваше ясен:
- Младият мъж повярвал в думите на Зар.
- И какво, да не е продължил да копае кладенеца си? - подхвърли "Венцеславния".
- Не, в мига, щом се доверил на Зар, младият мъж се удавил. Министърът-на-стратегиите не се стърпя, доближи ме, застана до мен, поклони се и високо рече:
- "Венцеславни", Наби греши. Явно Вникнатите-в-истината желаят да ме уподобят на Зар, наричат грешка Вашите три стратегически брака и в безсилието си да направят верен избор, се опитват да Ви заблудят, че ако откажете брак с "Лудата", ви предстои удавяне. А всичко това е нелепица!
"Венцеславния" се изправи, направи две крачки и тихо, но пределно отчетливо ме попита:
- Мъдровати Лилялют, кажете, възможна ли е любов между мен и "Лудата"? Това ли е моят съкровен избор?
----
Щом се прибрах в Истината*5 Наби пиеше топла вода от плитка чаша.
- Чух, ученико мой, че си убедил "Венцеславния" да се ожени по любов. - Наби, в знак за наздравица, повдигна чашата с вода. - Но усетих, че през цялото време си се колебал.
Уверената ръка на Наби високо държеше плитката чаша, опитах се да погледна в нея, но не успях, намирах се в ниското. Тогава натиснах с духа си Лефина-та*6 и топлата вода се изля в краката ми.
- Колебаех се, Наби, защото ми се стори, че Тя не е луда.
- А трябваше да се разлюлееш, ученико мой, нали аз ти казах, Тя е фасцинираща. А не луда.
- Поколебах се, Наби, за да мога да се разлюлея.
Моят учител се засмя и ме потупа по рамото.
- И така, немъдри ми Лилялют, разбра ли, какви са първите три жени на "Венцеславния", негови деца или чужди?
- Да, разбрах. Те са дъщерите на Зар, отровените чеда на погледа, отправен в бъдещето.
Наби ми обърна гръб и се загледа в хоризонта.
- Хм, ученико мой, аз съм пророк и живея не друго, а бъдещето. Мислиш ли, че е отровен моят поглед?
Това е медитационна игра. Разменяме си въпроси и отговори, които добре познаваме. Това ни съсредоточава, но и ни довежда до "криза на познатото", така Лефина-та се откроява и ние изпадаме право в сърцето на истината.
- О, Наби, да гледаш в бъдещето не е да живееш бъдещето. Отровеният избор на Зар е поглед, който е способен да види само денят или само нощта на предстоящото, склонен е противоестествено да разделя вярното от невярното.
- Това е вярно, ученико мой - откакто го помня Наби не спираше да ми намига. - Така че е време да ме приближиш към невярното.
- Стратегията на министъра в определянето на първите три брака на "Венцеславния" залага на това, че жената е бъдещето на мъжа. А ако жената остарее, мъжът изгубва своето бъдеще. - Жената е бъдещето на мъжа - твърдо повтори думите ми Наби - и това е вярното, а не невярното. Или твоя обет, ученико мой, за пълна и ненарушима мъдрост те е подвел в друга посока?
- Само ме разколеба. Вярното в тази истина се оказа деня на бъдещето, а невярното е неговата нощ.
- Кое е нощта, не разбирам - подкачи ме Наби. - Това, че жената остарява. А старостта пълзи по обратната страна на Шеввая.
- И как се преодолява старостта?
- Не се преодолява.
- Нима? - повдигна вежди Наби. - Жалко! Не е ли една такава примиреност със старостта някак... влудяваща?
Наби ме тормозеше, това ли е начинът му да води медитационната игра? Веднага отговорих:
- Старостта фасцинира!
- Аха - рече замислено Наби и остави в ръцете ми празната плитка чаша.
----
- "Венцеславни" - подех своето убеждение аз точно в средата на Двореца в Пограничния свят, - във всеки от трите пъти, когато младият мъж си е въобразявал, че е открил вода, той се е лъгал в това, че си е въобразявал. Министърът-на-стратегиите до мен присмехулно рече:
- Искате да кажете, мъдровати, че човекът си е въобразявал, че си въобразявал?
- Точно така, младият мъж е изпаднал в илюзията, че живее в илюзия. И щом на четвъртия път превъзмогнал илюзиите си, натиснал е Лефина-та, и е достигнал водата в своя кладенец. Но тогава се е появил Зар и го е отровил.
Министърът побесня:
- И вие, Лилялют, искате аз да понеса отговорността на Зар, така ли?
- Не, министре, вие не сте извършили нищо лошо. Просто искам днес да отстъпите, за да спасим от удавяне нашия "Венцеславен".
С един жест министъра-на-стратегиите беше отпратен в дъното на тронната зала. Аз бях свободен да говоря:
- Само истинският господар, господарят по дух, е способен да има жена по любов. Дори мъдреците не са равни на този господар, даже Наби не е Господарят. Жената остарява, това е неизбежно! А старостта разколебава живота. И Лефина-та закърнява, и човек не разбира, как вместо да върви, започва да пълзи по опаката страна на Шеввая. А там, в това опако място, са се сбрали всички неосъществености на живота, зародишите му, които съдбата е пометнала. Наби казва, "не е по силите на човек да се изкачи откъм сянката на Шеввая"! "Венцеславния" направи две крачки назад и отново седна на своя трон. Мощният му глас прокънтя в тронната зала.
- Доведете "Лудата"! Днес ще има сватба.
----
Едва ли ме познавате, аз съм Тюрарейрол Лилялют. Наби казва, че съм негова измислица. Веднъж, докато сънувал, ме видял, натиснал Лефина-та и аз съм изникнал в Шеввая, насред белия свят. Понякога си мисля, ами ако бях измислица на Зар, какво ли щеше да се случи с мен? Е, някои синове се колебаят, а други разлюляват, аз правя и двете. Наби ме научи на това. Каза - "ех, ученико мой, аз съм твоят истински баща, но верните неща добиват сила единствено от неверните, затова понякога ще е добре да сънуваш оная измислица, според която ти си син на Зар". А, забравих! Какво беше ужасното твърдение на "Лудата", в какво се състоеше лудостта й? Тази жена, ожулена и сива, беше на повече от осемдесет години, но уверено твърдеше, че е на петнадесет. Помня веднъж в нашия Пограничен свят, се беше появил един чужденец. Нека се знае, такива се появяват твърде рядко. Името му беше Юлаан Петров. Когато му разказах случая с брака по любов на нашия "Венцеславен", той почти нищо не разбра. Странни са чужденците! Забелязал съм, че единственото, за което мислят, е как да не мислят. Но този Юлаан в крайна сметка се оказа схватлив. И сега, когато понякога с Наби обсъждаме историята на Пограничния свят, аз обичам да повтарям думите на чужденеца Петров. "Значи за старостта май ми е ясно! Тя е удар по желанието да се провижда в бъдещето. Остаряваш в степента, в която се опитваш да проникваш в утрешния ден. И това е така, защото прогнозите са отровни." А?! Тоя Петров не е чак толкова лишен мисъл. Но чуйте нататък. "Но пък се затрудних с това, дето си въобразявам, че си въобразявам. Затова ще помисля, нали, ти, Лилялют, все казваш - мисли! Сухият кладенец е опаката страна на Шеввая, копаенето е... какво е копаенето? А, да! Копаенето е разлюляването. Пфу! А откриването на водата е край на копаенето. И тогава настъпва колебанието. А колебанието е да си въобразя, че нищо не съм разлюлял, че не съм живял." "И какво е да си въобразяваш, че си въобразяваш - закачих чужденеца аз." "Да смяташ, че си въобразяваш е отровата на Зар. Появата на този вечен съсед на младите хора им внушава други животи, паралелни животи, неосъществени животи, само за да снеме осъществения живот. Измества го в сянката на Шеввая. А на това място отровния закон е - ами ако живея в илюзия?" "Но ако смяташ, че-си-въобразяваш-че-си-въобразяваш, не е ли отново отровата на Зар?" "Не, това е лудостта на "Лудата"."
----
Единствен Господарят, самият "Венцеславен", има силата да повярва на жената и да приеме "лудостта" й. Така камъните започват да се вълнуват и настава вървенето по Шеввая. **************************************************************************************************
*1 Шеввая - "Стълбището на Живота". За всеки вникнат-от-истината е очевидна лекотата, с която човек може да изкачи Шеввая; както и безсмислието това да се прави, издигайки се от към сянката на Шеввая (опаката страна на "Стълбището на Живота").
*2 Лилялют - неспокойната чаша; съд, в който налятата вода непрестанно се люшка, дори когато е поставена върху стабилна основа.
*3 Пограничният свят - така наречените Междинни териории; Там, където времето има напълно субективно съществувание, а пространството е тънка ивица между Тук и Отвъд.
*4 Зар - отровеният избор; основен митичен образ от Пограничния свят, който бил напълно неспособен да разчита бъдещето, мразел го и ако можел, го отбягвал.
*5 Истината - Обителта на Мъдреците; Наби, първият мъдроват мъж, откривателят на реалните измерения на Истината, произнесъл прословутия афоризъм на всички истинни начала, "Невярното спи във вярното - и никога обратното - събуди илюзията, само така тя ще се наслади на всички верни неща около себе си".
*6 Лефина - чувството за самосъзнание; при дълго вървене, изкачвайки Шеввая агностичното(вакуумното) пространство между човек и свят, между илюзия и истина, се преодолява и става възможно вникването в истината. А да вникнеш в истината означава да натиснеш Лефина-та.