Става и ми подава ръка. Изправям се и тръгваме мълчаливо. Хубаво е да е до мен, но като не говорим, се нагнетява нещо, което сгъстява въздуха, и той става труден за дишане. А аз се съгласих да отида с него! Когато стигаме до улицата, ме пита:
– Откога искаш да започнеш?
– Трябва да напусна първо. Не знам дали ще им дължа някакво обезщетение без предизвестие, а това ще е проблем за мен, не мога да им го платя, освен ако… Ти каза, че Хоган ми е превел пари, но не съм разбрала, трябва да видя. Също и визата ми е издадена заради договора с агенцията. Като нищо ще ме екстрадирате, без виза аз съм заплаха за американското общество – смея се.
– Ти ми кажи от кога искаш! – засмива се също.
– Ами не знам, за филма е рано, а по принцип асистент какво означава? Ти кажи, не искам да те бавя, кога ще ти трябвам? Когато оправя документите си най-малко. Объркана съм и изобщо не знам какво следва.
– Ето сега те питам – разрешаваш ли ми да уредя всички тия въпроси?
Спирам и го поглеждам. Ако го направи ...