– Нямам ти телефона дори.
Той бъзика ли се с мен? Не, подиграва се откровено. Как да изляза от ситуацията? Давам му самия телефон, а той се смее, вероятно мисли, че се шегувам.
– Не, на буквата М намери моя, аз не го помня. Ще проверя отвътре как се затваря.
Сигурно ще се свърже с мен да обсъдим промяната в сценария. Ето – спокойно, Елена! Влизам и затварям след себе си, после се опитвам да отворя, но не става така, бравата се е разглобила. А ключът къде е? Остана отвън. Хвърлям се на вратата, удрям и викам:
– Сам!
Не ми отговаря.
– Сам! – изпадам в паника.
Патронът прещраква и Мейс отваря. Отново сме лице в лице, а аз съм запъхтяна. Как е възможно всичко това да ми се случва в един ден!
– Казах ти, че имаш талант – почти се смее.
Стои на прага ми. Отстъпвам, а той се накланя леко и ме гледа странно. Врътвам се, защото не издържам, ще се напикая вече. Хуквам навътре, хвърлям си чантата на пода и влитам в банята.
Когато излизам, ме чака във вътрешния коридор подпрян на стената с ръка в ...