19.07.2007 г., 10:02 ч.
Локвата
1 мин за четене
Ето я, локвата в двора на бащината ми кооперация.
Изминаха толкова години, а тя седи. Невинаги е пълна с вода и тогава не е никаква локва, а една малка дупка, получена от изкривяване на плочките. Почти набор ми е.
Вижда се точно от нашия прозорец.
Когато бях малка и локвата си беше истинска локва, събирах малки камъчета, качвах се вкъщи, отварях прозореца и се целех в нея. Настрани пръскаше вода, а аз се радвах на капките, които хвърчаха с космическа скорост навсякъде.
Правех си и статистика - колко от преминаващите съседи ще я прескочат и колко ще цопнат право в нея. Тя беше малка и незабележима явно, за тях.
Болеше ме, когато я настъпваха.
Когато пресъхваше, вземах няколко чаши вода и, така да се каже, я захранвах.
Слънцето я правеше блестяща и огледална. Съседите се чудеха откъде, дявол да го вземе, се появява тази вода в нея, когато не е валяло от седмици?!
Слушах ги, на отворен прозорец, но скрита. И изпитвах наслада, че имам моя малка тайна и само аз знам отговора. Само аз.
И локвата си е само моя!
До ден днешен си е само и единствено моя! Моя тайна, мой изповедник, моя...
Една нищо и никаква локва.
Част от живота ми.
Евгения Маринчева
Изминаха толкова години, а тя седи. Невинаги е пълна с вода и тогава не е никаква локва, а една малка дупка, получена от изкривяване на плочките. Почти набор ми е.
Вижда се точно от нашия прозорец.
Когато бях малка и локвата си беше истинска локва, събирах малки камъчета, качвах се вкъщи, отварях прозореца и се целех в нея. Настрани пръскаше вода, а аз се радвах на капките, които хвърчаха с космическа скорост навсякъде.
Правех си и статистика - колко от преминаващите съседи ще я прескочат и колко ще цопнат право в нея. Тя беше малка и незабележима явно, за тях.
Болеше ме, когато я настъпваха.
Когато пресъхваше, вземах няколко чаши вода и, така да се каже, я захранвах.
Слънцето я правеше блестяща и огледална. Съседите се чудеха откъде, дявол да го вземе, се появява тази вода в нея, когато не е валяло от седмици?!
Слушах ги, на отворен прозорец, но скрита. И изпитвах наслада, че имам моя малка тайна и само аз знам отговора. Само аз.
И локвата си е само моя!
До ден днешен си е само и единствено моя! Моя тайна, мой изповедник, моя...
Една нищо и никаква локва.
Част от живота ми.
Евгения Маринчева
© Евгения Маринчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти, Велина! Сигурно всеки си има своя локва!
)) -
Толкова освежаващо!!!Поздрави!!!
-
Ани, Деян и Галя, сърдечно благодаря и на вас!
Ще се радвам, ако и вие криете в сърцата си по някоя локва)) 
)) -
Методи, огромно благодаря за коментара ти!
И за цитата!!! радвам се, че си вникнал дълбоко в същността на разказа ми, и не само ти, разбира се!
Здраве и Любов от мен! -
Ина, благодаря ти за повторния прочит))
Интернет(светът) е много малък!!!
Прохладни усмивки и горещо приятелство!!! -
Прекрасен разказ,мила!
Поздравявам те и те прегръщам! -
Интересен обект на носталгия, но много мило и скъпо чувство носи.
Поздрав и усмивка.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
