Казват, че няма нищо по-хубаво от лошото време.
Но дали наистина е лошо?...
И дали наистина е време?
Гледам наклонено падащите капки и си мисля, не са ли това моите отминаващи дни?
Колкото и да искат капките да падат вертикално, вятъра ги повява наклонено, дори хоризонтално.
Ех, този вятър!
Като една невидима съдба си играе с капките и то не една по една, а робска група ги повежда със своя камшик. Правиш си план, но той си остава само лист хартия.
Никога не знаеш зад ъгъла какъв по душа вятър те чака. Дали тих, нежен, погалващ те или внезапен, силен, бутащ те. Всеки миг не знаеш, дали ще продължиш или ще бъдеш продължен.
Ето. Сега вятърът сменя компаса и дъжда в посока юг пое.
Тласка го, както си иска. Като, че удоволствие му е.
Гледам капките и си мисля... Не са ли това моите сълзи?
Дали времето е лошо или просто времето в душата ми е мрачно. ...