II

Този път не мина така добре. Глупакът явно беше зле с парите и го правиха в колата му. Е, поне имаше кола, а и беше симпатяга. И по-лоши случаи е имала. Като онзи път в тоалетната на "Червения рак". Разтри си тила, като се сети. А и тия калмари тогава май не бяха добра идея. Но сега пък задникът й беше натъртен и имаше синки на краката от лоста на колата. "Сексът в автомобили вреди на Вас и Вашето здраве. Отбележи си." Издиша облак дим и бавно загаси цигарата. Беше нощта срещу неделя на следващата седмица и тъкмо се беше прибрала от "авто-шоуто". "Хайде, сега, поне не съм валат!", успокои сама себе си и заспа.

* * *

Понеделникът мина бързо и уморително, както и следващите дни. "Офисът - твоят приятел, твоят личен живот и твоето всичко". Защрака безцелно с празния телбод. "Тая седмица край няма, а сме едва сряда!"
Каси беше секретарка в една софтуерна компания. Беше заобградена от пъпчиви пубери с IQ, умножено по десет пъти възрастта им. Изобщо не й бяха по вкуса. Но и по-добре, де. Тъкмо да не смесва работата с удоволствието. Направи го един път и после съжаляваше. Затова сега спазваше ясна граница между личен живот и работа. Пък и кой ли би й се вързал? С нейните 28 години по-скоро можеше да ги утешава като майка. "Ох! Майка! Майка идва! Мамка му!"
Майка й трябваше да пристигне преди четири дни, но се наложило да отложи. "Слава богу!" Но ето че сега, дори след отлагането, моментът идваше. Тя се нацупи.
"Ей, Катесита! Стига бля, ами ела да видиш!", гласът изплува някъде зад нея, "Ама много си разсеяна, моме!" От ъгъла на вратата се подаваше тъмната глава на Човешки ресурси, Невена Ангелова, психолог, стара мома и прословута сватовница. Само дето тук нямаше кого да сватосва особено, защото персоналът едва навлизаше в пълнолетна възраст, а и имаше по-голям шанс някой от тях да се сгоди за X-Box, отколкото за реално дишащо същество от противоположния пол. "Е, какво пък, да поразнообразя с някоя клюка", помисли си Каси.
- "Кажете, г-жо Ангелова, ЧР! Как мога да Ви бъда полезна?", ухили се широко.
Застанали на ръба на коридора, двете надникнаха към широките вътрешни прозорци на главната конферентна зала и силуетите зад тях.
- "Новият шеф на отдел Анализи", прошепна Ангелова, "Дръпнали го били от чужбина. Малко бастун, свенлив и женен", разочарование се усети в думите на ЧР, че не би могла да упражни някой от сватовническите си номера.
В това време "бастуна" го измъкнаха от конферентната зала и го повлачиха право към двете "дами", шушукащи в ъгъла. "Павел Терзийски, приятно ми е", каза високият, леко смугъл мъж с тъмни очи. "Ъъъъъ, Екатерина", смотолевиха отсреща му. "Моля, не ви разбрах?" "Катя, приятно ми е! Чака ме работа!", изстреля и се шмугна в кабинета. Затвори вратата и се стовари тежко в стола. "Пфу! Защо! Защо! Котка тук! Дали ме позна?!" Захапа си кожичката на палеца, подръпна и изплю. "Майната му! В друг отдел е, няма да се засичаме." И сведе поглед към последните анализи за средното месечно заплащане в IT сектора.

* * *

Срещата с майка й мина. Някак. Не й се мислеше за това сега.
Изтегна се на дивана, хвърли око към Бенджи. Горкият фикус бенджамин, лишен от редовни грижи и поливане, едва изкарваше по някое бледо листенце. "Извинявай...", прошепна, "че не те обичам. Нищо лично..." Хвана дистанционното и разцъка каналите, но нищо не привлече вниманието й. Захвърли го и зарея поглед в тавана. "Хм." Изобщо не беше трепнал при запознанството им (второто). Може би не я помнеше? А не беше крайно пиян. Или пък трябваше да поддържа образ на сериозен женен мъж? Халката бе на полагащото й се място на пръста му, беше забелязала. А в "Касъл'с Крийк" не я носеше. "Хм." Какво ли означаваше това? "Какво да означава? Гадното копеленце играе театър за пред големите шефове, иска да е съвършен по всички параграфи. Пфу!" Намръщи се и челото й се набръчка. "Не се занимавай с глупости, момиче. Кой ще плаща за изглаждането на тези нови бръчки? Знаеш ли колко струва един филър с ботокс?" Наближаваше октомври и скоро щеше да стане на двадесет и девет. Не беше първа младост и ясно го съзнаваше. Дали затова така яростно беше впила нокти в лова на котки? Заради някаква тръпка, приключение, страст, опасност, с които трябваше да се сбогува скоро, може би? Не, беше заради властта и надмощието. Заради егото. Нейното его. Заради главозамайващото чувство, че е разбила фантазиите на един мъж, че тотално е сринала света му и после го е изградила отново. Заради илюзията, че в онзи момент на прелъстяване тя е повече от него, че е над него, а той е нищожен в краката й. Не изпитваше особено удоволствие от самия секс (обичайно) или пък страст или приключение. Това бяха емоции и преживявания, които Каси, пророчицата, благоволяваше да даде на отсрещната страна, която се предаваше и жадно и отчаяно поемаше всяка капчица, подадена й с високомерие и самодоволство. "Да... Това е истинският кеф!", каза си Каси. "Да, бе! Жалка си!", промърмори Катя някъде издалеко. Каси махна с ръка и пропъди неканената мисъл.