Тия дни много се замислям за любовта… за липсата ù и за повсеместното ù присъствие в живота ми…
Да, светът е създаден с презюмцията за две. Да, една яйцеклетка и един сперматозоид оформят най-гениалното творение на еволюцията. Да, Земята от край време ходи с Луната и като гледам скоро няма да се разделят. Да, “Ин&Ян”. Да, две очи (крака/ръце). Две.
В същото време любовта не може да бъде представена само от две. Винаги съм си я представяла като енергия, като нещо, което трябва да насочиш, да дадеш. Тогава, когато не може да бъде впрегната в Две, то любовта придобива други измерения, но не се губи.
Енергия – ключова дума. Понякога любовта може да бъде чифт обувки, да се изразява в удоволствието от движението на собственото тяло, в учението, във фантазията.
Любовта няма граници, има само хоризонти.
Любовта няма знание, а търси разбирането – на човека срещу теб, на непознатата пътека встрани от магистралата, на усещането на разредения въздух в планината, на отдавна забравена книга в библио ...