Сълзата ми се превърна в хиляди, отразена в парченцата счупено гледало. Но бе само една... Свита в ъгъла стоях и се преструвах, че ми липсваш. Но бе само преструвка... Исках да стана, да си сложа грим и новата рокля, която купих за теб, но ти така и не видя, да се обадя на него, който винаги те чакаше да направиш тази последна грешка... и да изляза. Животът никога не е спирал да ме чака, аз просто вярвах, че не мога да живея без теб.

Всяка нощ с теб си повтарях, че ти си най-добрият, че ти си това, което искам, че ти си животът ми. Но не си. Аз съм жива и без теб. Жива бях и преди да те срещна, а сега – когато затворих вратата след теб – съм дори още по-жива. Усмихнах се и станах. Роклята ми висеше спокойно на закачалката, сякаш знаеше, че  точно нея ще облека... Извадих и онези позабравени високи токчета, на които ти се цупеше, защото ме правеха по-висока от теб... Грим, прическа, парфюм... Бях готова. На излизане набрах номера му. Бяха нужни само три думи: „Идвам, чакай ме!” . Знаех, че той ще ме чака... Знаех, че ме обича, но тази нощ не ми пукаше... Не ми пукаше за чувствата му, за мислите, псувните и сълзите, които ще хвърли по мен. Не ми пукаше, че ще се превъра в лошата...

Исках го, исках всичко!

Исках да ти покажа, че аз съм толкова повече без теб. Исках да ти покажа какво и колко си пропилял, само защото си бил сляп, за да го задържиш. Исках да видиш, че не страдам, че не си ме наранил, че се забавлявам без теб.

В дискотеката танцувах без все да поглеждам към теб с поглед, питащ „Може ли?”. Танцувах и раздавах себе си. Пях на всяка песен и усмивката не слизаше от лицето ми. Когато ти тръгна към мен, аз го целунах. Целунах го, както никога не бях целувала теб. Позволих му неща, които за теб бяха табу. Знаех, че гледаш и точно това ме възбуждаше... Погледнах те само веднъж – когато вдигнах чашата си за наздравица с теб. Пих и се забавлявах с друг. Знаех, че това те подлудява...

Но това съм аз! Аз съм щастлива и свободна, смела и красива, дива и желана. А ти все се мъчеше да ме промениш. Да ме задържиш зад затворената врата на „любовта” си. Да ми докажеш, че ти и само ти можеш да ме обичаш така. Да ми покажеш, че съм щастлива само с теб. Но твоите опити бяха грешки, които ми позволиха да видя, че ти си затворена врата, през която минават само ревността и лъжите, че само ти ме нараняваш, вместо да ме обичаш, че без теб съм по-щастлива...

Благодаря ти за лъжите, изневерите, ревността и грубостта. Показа ми какво да не търся у мъжете. Научи ме да бъда като теб, когато пожелая и да получавам това, което искам тогава, когато го поискам. Благодаря ти, защото ме превърна в жената, която никога няма да позволи да бъде тъпкана!