Глава II
Страхът идва и когато затвориш очи
Макар, че оттогава вече бяха изминали доста години, Йоан все още помнеше всеки детайл, всеки миг от тази невероятна среща. Дори сега, когато затвореше очи, цялата нощ се разиграваше наново и той можеше да усети полъха на вятъра, мириса на цялата зеленина, която ги заобикаляше, да усети духа на джунглата. Да, той можеше да изживее наново магията която му подари нов живот в онази нощ.
Йоан затвори очи...
Силите му вече го напускаха нацяло. „Няма да успея” – тази мисъл беше главната виновница той да не се предаде на смъртта тогава – беше толкова близо. Нощта се роди, довеждайки със себе си един нов, невиждан живот, който се бе крил нейде из джунглата, която се преобрази. Сякаш тя бе премахнала маската на спокойствието и под нея се разкриваше истинското й лице – лицето на страха. Ако се загледаш в мрака, можеш да откриеш всичките си страхове, а ако си нощем в джунглата, няма смисъл – те сами ще дойдат. Нямаше никакъв вятър, сякаш цялото това мяст ...