Джейн отключи ''Виктория'', смело тръгна към командната, последвах я. Сложихме слушалки, микрофони
- Ще се обличаме в движение Пит - прозвуча в ухото ми
- Да Джейн
Двигателят на яхтата вече работеше
- Пит, да приберем трапа,... отвържи въжетата от кея
- ОК, Джейн, готов съм,... на борда съм - отговарях стегнато
- Радвам се Пит, пълен напред тогава. Да не забравиш да прибереш и навиеш кранците
- Това правя в момента, капитане
Зад нас остана огромният силует на Скалата.
Платното запълзя плавно по мачтата и се опъна от вятъра, чуваше се неуморният ''глас''.
Няколко чайки кръжаха над нас с крясъците си.
- Пит, отключвам оръжейния шкаф и отиваме долу да се преоблечем
Ох, отново голи на метър един от друг, стараех се да не я гледам и да не се допирам до нея.. Какво пък, само бой след бой не върви, посягам и,... я се дръж по-сериозно моряко да не си обърнеш боксерките наобратно. Джейн намести боксерките в междукрачиео си, гърдите й се полюшкваха подканящо, сложи бюстие отгоре им и ги скри. Сръчно надяна крачолите на неопрена, нагласи го в междукрачието си, пъргаво влезе в ръкавите и шумът на закопчаващия се цип сложи край на представлението. А аз съзерцавах и се мотках.
- Пит, готова съм и отивам горе. След малко ще минем покрай нос Sagres и сме в Атлантическия океан, побързай.
В далечината два кораба контейнеровози се готвеха да влизат в Гибралтарския проток, радарът писукаше за още два.
Ей там някъде в безкраната далечина беше Америка, Панамския канал и много, много по-надолу Фолкленските-Малвински острови.
Вълните в океана ми се сториха по-големи, вятърът по-силен, но '' Виктория'' смело вървеше по курса си. Редом до испанския флаг бе и португалския, а най-отгоре на Гибралтар. Брегът все още се виждаше, скалист и назъбен, тук -там се виждаха къщички ли, хотели ли.
- Пит, тук е доста по-хладно, да си сложим якета и клинове.
Еднооразно протичащи денонощия, сън на надуваемите дюшеци, закуска, кафе,... обяд, дрямка на тръни заслушани в ''гласа' и писукането на радара, нещо като импровизирана вечеря покрай уредите, пак сън.. Пропуснах заниманията на Джейн да записва в новия яхтен дневник и новия тефтер. А моето занимание, да прибърсвам пушки, патрони, чистене на риба и приготвяне на ядене.
Спряхме в пристанището на малко кокетно градче преди Лисабон. Изглежда ежедневие за местните жители да наблюдават всеки ден пристигащи и отплаващи яхти, разноезични туристи и да бъдат вежливи с всички.
Заобиколихме нос Фистера, Билбао остана зад нас. Отново в пристанището на малко живописно испанско градче, починахме си, така да се каже, защото сме спали непробудно в голямата каюта, после разходка из градчето и сутринта отново на път.
- Пит, вече сме във Френски води, да вдигнем флагът на Франция, добре се движим за сега, можем да се полюбуваме ден-два на приятното слънце в делтата на река Гарона, има едно прекрасно селце Meschers sur Giron,, .
И една слънчева утрин '' Виктория'' с вдигнати платна се понесе към Ла Манш.
Дали топлото течение на Гълфстрийм, вятърът ли, или желанието да се приберем у дома сякаш топяха милите пред нас. Английският флаг вече гордо се развяваше на мачтата до този на Гибралтар.
- Пит, ще се обадя на Микаела в Брайтън да проветри къщата, вероятно след два дни сме там, значи в събота .Микаела е испанка, Нали ти бях споменала, че имахме жена, която се грижеше за къщата, тя се пенсионира и предложи Микаела. Испанка, преживяла нещастна любов и останала в Англия, работи в консервната фабрика. Много добра, скромна и чиста жена. Договорихме се да живее в малката къща без да плаща наем, а да се грижи за голямата къща, един вид пазач.
Последва кратък разговор на английско-испански. Ех, какво му има с няколко думи да се разбереш с отзивчиви и благодарни хора.
Сирената на ''Виктория'' изсвири тържествено. С опитна маневра Джейн акостира, изскочих на кея, привързах швартовите въжета, нарамих пътните чанти..
От някъде се появи жена с черни дълги коси, дънки, дънково яке и букет цветя.
- Джейн, добре дошла у дома, как сте мистър Питър - поздрави тя с усмивка на лице
Понечи да хване едната чанта.
- О, не госпожо - възпротивих се - Не ми тежат
Двете жени тръгнаха напред с бавни крачки, изслушваха се като говорят помежду си, кимаха с глава.
Микаела отключи входната врата, лъхна ме свежа миризма на чист въздух, нещо като на нашата лавандула. Навсякъде чисто, подредено и уютно.
- Разполагайте се, спалното бельо съм го сменила, има топла вода. Приятна почивка, вероятно сте уморени. А утре ви каня на чай и закуска при мен. Извинете ме.
Поразгледах се. Брат'чедката Бети, какво не е харесала преди. И, може би сега всичко е в по-свежи тонове, стени, пердета, по-модерни мебели в хола, бенджамин в голяма кашпа, широкоекранен телевизор, картини с морски пейзажи. Надникнах през прозореца към двора, окосена трева, около дръвчетата окопано, и градинка с цветя, наистина грижовна ръка е докосвала всичко.
Девет часа сутринта, време за първа английска закуска. Звънна мобилният.
- Добро утро, Микаела,... не, не сме забравили, идваме веднага - отговори Джейн
Взех подаръците за нея, прекосихме двора и сме пред малката къща, бунгало, както наричаха едноетажните къщи..
С усмивка ни посрещна Микаела. Посрещна ни и миризмата на прясно изпечени кифлички и кафе..
Стилно подреден хол, ако мога да се изразя така, ИКЕЯ дизайн, на големия прозорец привързани тюлени пердета, етажерка с книги, на рафтче компакт-дискове, три картини с ярки цветове,...и вкусни домашно приготвени кифлички и ароматно кафе..
Противно на очакванията ми, че като всеки гурбетчия, модерно гастърбайтер, ще започне с дежурните оплаквания за лошо заплащане, за недооценяване, Микаела разказваше за Брайтън, какво се е променило в града и се чувства прекрасно тук, въпреки суровото време, мъгли, вятър.
- Е да ходя си понякога до Испания, да видя старите си родители. Сестра ми и семейството й се грижат за тях. А на мен ми харесва по-вече тук, имам добра работа, , от какво да се оплаквам. Знаете ли, може би на Ровъра трябва да се зареди акумулатора
- А ти защо не го ползваш - попита Джейн - Нали автомобила е за това
- О не, ходя на работа с велосипеда или с мотора, работата ми не е далеч, а и всички така пътуват - скромно отговори тя
Сватбеното ни тържество, наистина беше тържество в салоните на клуб-ресторант
Толкова красиви и елегантни жени събрани на едно място, не бях виждал.
Но Джейн, беше най-красивата и елегантна. Дългата й бяла свободно падаща рокля подчертаваше височината й .
Едната й ръка бе оголена от рамото до китката, където имаше масичка златна гривна, по пръстите венчалнито пръстенче с присвяткащото камъче, златна халка. На ухото над оголеното рамо златна обеца с пет златни висулки. Защо само с една обеца, забравила е другата или това е последен писък на модата.Облеченото рамо с дълъг до кипката ръкав и бяла дантелена ръкавица. От обляканото рамо следваше деколте с бюстие, поддържащо наедрелите й гърди, а над тях медальона-реликва с платноходката. На късичката й черна коса беше прекрепено бяло венче и воала.
И тази чудна жена, беше моята съпруга Джейн..
А Джейн под предлог, че иска да види приятелката си Бети, търсеше компанията на мама. Прекарваха часове заедно.. Виждах ги често хванати под ръка да се разхождат в парка, да бъбрят тихичко и да се усмихват потайно.
Една привечер гледам мама,лейди Роуз, Джейн отново да си шушукат нещо, радостно да се споглеждат и галят ръцете на Джейн. Даже не са си изпили и чая
- Пит, а ти знаеш ли, бременна съм - ме сюрпризира щастливата Джейн - Така се радвам, делфините ли донесоха синът ни или онова разлято кафе в чинийката. Пит, така се радвам
И в една прекрасна мъглива сутрин, малкият Уйлям изплака....
следва
© Petar stoyanov Всички права запазени